Свидетел на своето време
В бездната
на една невъзможна „утопия етика“
ЗАПИСКИ ОТ „ПРЕХОДА“. Из дневниците на акад. Петър Динеков. Втора книга. (Книгата се състои от две части. Първата е издадена под заглавие: Петър Динеков. Записки от „прехода“, Огледало: 2020.)
Изданието е посветено на 110 години от рождението на академик Петър Динеков
* * *
Но винаги се намира един.
Неотстраним като въздуха.
Призванието свидетел,
равно на светец и апостол.
Има общ родов корен
със съвест, свяст, светлина.
Дори и пръстта,
която ще хвърлят отгоре му,
за да му запуши устата
навеки веков –
ще поникне на свирка
и тя ще сви-сви-сви-
детелства
за най-свидното –
Истината.
Свидетел, 1979 г.
Блага Димитрова
На 21 февруари 1992 г. завършва земният път на нашия любим професор ПЕТЪР ДИНЕКОВ. Започва другият му живот – в архивите и дневниците – културна история в личности, образи и сюжети. Лице в лице с историята. Колкото и да желае да се скрие, да избяга от самопоказ, дневникът се оказва най-верният му автопортрет. Помним нашия професор, чужд на самопоказ и суета, разбиращ и сговорчив, вслушващ се в другия – с мекота и деликатност, духовен аристократ, който щади достойнството на другите и пословично щедро раздава духовните си притежания. Но в заогледалието на дневника прозира и друг негов образ: – неузнаваем за нас, изненадващо непредвиден – вероятно и за самия него: критичен, категоричен и безкомпромисен, дори рязък в преценките си. Самотен рицар на скепсиса в общото "пиянство на един народ", едно велико пиянство, разбира се...

Няма коментари:
Публикуване на коментар