ИСТОРИЯ НА ХИГИЕНАТА: ОТ РИМСКАТА БАНЯ ДО ВОЙНАТА С МИКРОБИТЕ

 АРИСТОКРАТИ И АРИСТОКРАТКИ: 

МАНИЕРИ, МАНИЕРИ - ХИГИЕНА, ЧИСТОТА, КЪПАНЕ И ПР: 

История на хигиената: от римската баня до войната с микробите

Цитати:

Историята на хигиената е пълна с парадокси. Преди две хиляди години жител на Рим или Константинопол е можел да посещава обществена баня, снабдявана от сложна водопроводна система. Хиляда и петстотин години по-късно европейски аристократ може да живее в разкошен дворец, да носи коприна и дантели, да се облива с парфюм — и да смята честото къпане за нездравословно.

Още по-изненадващо е, че „чистота“ не винаги е означавала това, което означава днес. За римлянина тя е част от градския начин на живот. За византиеца — наследен античен навик, вече вписан в християнската култура. За мюсюлманина измиването придобива и задължителен религиозен характер. За европейския благородник от XVII век чист може да бъде човек, който рядко потапя тялото си във вода, но носи безупречно бяла риза. 

….

Чистата риза измива тялото

През XVI–XVII век сред европейските висши слоеве се разпространява т.нар. „суха хигиена“.

Лененото бельо трябва да поема потта и нечистотиите. То се сменя често. Лицето и ръцете се измиват. Косата се реши и обработва. Видимата белота на ризата, яката и маншетите показва чистота.

Получава се забележителен цивилизационен парадокс.

Европейски благородник може да се къпе по-рядко от византийския си предшественик или османския си съвременник — и въпреки това да смята себе си за много по-цивилизован.

Защото междувременно значението на цивилизоваността се е променило.

Тя вече означава овладяване на тялото.

Човек не плюе където му попадне, не се облекчава пред останалите, контролира жестовете си, използва прибори, прикрива телесните функции, носи чисто бельо и не трябва да мирише неприятно.

И когато водата не помага достатъчно — идва парфюмът.

Версай: върхът на цивилизацията и дъното на канализацията

Лесно е да се изпадне в карикатурата, че французите измислили парфюма, защото не се къпели. Парфюмите са много по-древни от Франция.

Но през XVII–XVIII век ароматите действително придобиват огромно значение в аристократичния живот.

Миризмата вече носи социална информация. Селянинът мирише на труд, животни и дим. Аристократът трябва да мирише на нещо, което природата сама не произвежда.