Фототипно издание на книгата „София преди 50 години“, издадена през 1947 г.
Творбата е ценен исторически и етнографски документ, който възкресява духа, бита, нравите и бурната модернизация на българската столица в десетилетието около 1897 г. Книгата е богато илюстрирана от именития български карикатурист и майстор на четката Александър Божинов.
Откъси от книгата:
“Тодораки Пешов Желявецо беше представител на тогавашната кореняшка аристокрация.
И действително, в тогавашната малка София имаше няколко семейства, които се отделяха от другите и, без да ги наричам чорбаджийски семейства, представляваха нещо като аристокрация.
Техният живот се отличаваше от тоя на другите кореняци.
Тези семейства можем да изброим на пръсти:
Хаджи Манови, Малкови, Коцеви.
Хаджи Боневи, Трайкович, Митович, Баталови.
Пешо и Тодораки Желявецо, Имаретски.
Към тях се прибавяха и две имена от чужд произход: Лазар Трифкович, основател на бирената фабрика в Павлово, от сръбски произход, и Гаки Трифонов, известен търговец от цинцарски произход.
Тези няколко семейства, някои от които (Хаджи Манови, Митович и Тодораки Пешови) бяха в тесни родствени връзки, представляваха „елита“ на тогавашното софийско общество.
Къщата на Трайкович беше срещу Митрополията или сегашната Духовна семинария. Тя беше съградена върху ориенталски колонади и от двете и страни се влизаше в серия стаи, мобилирани богато. Самият Трайкович, член в Мезлиша[3], е бил известен със закрилата, която е давал на българите. Той е криел в течение на три седмици Васил Левски в собствената си къща.
…
Тези семейства притежаваха и най-много имоти. Най-богатият от тях беше старият Хаджи Мано. Нямаше махала в София, в която да не ви посочат хаджиманов имот, та дори и в днешна Сливница, гдето той притежаваше голям чифлик и много ниви.
Втори по богатство беше Тодораки Пешов, Една трета от днешния Лозенец, тогава Курубаглар, беше негов, няколко квартала там, гдето са днес петте кюшета и се кръстосват улиците „6-и Септември“ и „Цар Крум“, както и голямото здание на дружество „Балкан“, което с изключение на малките поправки е същото, което някога беше луксозният хотел „Кобург“, бяха притежание на Тодораки Пешов. Всички квартали, които са обградени днес от улица „Иван Асен II“, Военното училище и булевард „Евлоги Георгиев“, приблизително 76,000 кв. метра, бяха също негово притежание. Други някои негови имоти бяха пръснати по днешните улици „Бачо Киро“ и „Сердика“. Тия имоти той бе получил като зестра от жена си тетка Таска, която беше родена Хаджиманова. Милиарди представляват тези имоти днес.
Но, както всички кореняци не можаха да запазят имотите си, така и Пешовци изгубиха всичко, и двамата внуци на Тодораки — полковникът о.з. Тодор Пешев и артистът от Народния театър Димитър Пешев днес не притежават нищо. Такава е съдбата на всички кореняци.
Едно щастливо изключение правят семействата Имаретски и Коцеви, които запазиха нещо от своите имоти. Името Имаретски произхожда от Имарет джамиси. Имарет на турски значи благотворителност. Пред Имарет джамия (после Черната джамия, днешната църква Св. Седмочисленици) всеки петък (турска неделя) имало един казан, в който се варил пилаф за бедните. Старият Петър Имаретски бил бакалин на днешната ул. Луи Леже, зад прогимназията, и той давал ориза безплатно, за да се приготви пилафът за бедните.
Тодораки Пешов Желявецо имаше благородна физиономия на тогавашен българин, тежък човек, слабо разговорлив, с една доловима саркастична усмивка под дебелия си бял мустак. Извънредно щедър към нуждаещите се, той беше всеобщо уважаван.”
Към целия текст на книгата: https://m3.chitanka.info/cache/dl/Georgi_Kanazirski-Verin_-_Sofija_predi_50_godini_-_1615-b.pdf
Няма коментари:
Публикуване на коментар