Портрет на Чавдар Мутафов от Иван Милев
| Кратка информация |
|---|
Севлиево, 19.09.1889 – София, 10.03.1954). Завършва основно образование в Севлиево и гимназия в София. Следва машинно инженерство и архитектура в Мюнхен – с две прекъсвания, по време на които участва във войните. Съпруг на Фани Попова-Мутафова. Работи като архитект, художествен критик, редактор и др. Член-учредител е на Дружеството на есеистите в България и на Съюза на приятелите на филма в България, член на бълг. ПЕН клуб, на Европейския писателски съюз. През 1944 е изключен от СБП с обвинение за профашистки убеждения, а през 1945 без съд и присъда е въдворен в трудов лагер. През 1946 е освободен и за кратко участва в редактирането на сп. „Архитектура“, а от 1947 до смъртта си е безработен и никакъв негов текст не е допускан до печат. Мутафов пише проза, литературна и художествена критика, изнася сказки в столицата и страната, сътрудничи на „Везни“, „Златорог“ и мн. др. списания, редактира седмичниците „Изток“ и „Стрелец“.
Един от най-значимите представители на българския литературен авангард, Мутафов е изработил своя специфичен стил главно под влияние на немския експресионизъм. Неговата „декоративна“ проза е създадена почти изцяло през 20-те години на ХХ век и до голяма степен определя облика на експресионистичната проза в България. Съчетавайки баналното с драстични деформации и шокиращите сривове на съзнанието с декоративния словесен орнамент, той изгражда своя собствен прозаичен стил, който звучи провокативно спрямо родните традиции. Основните му теми са свързани с разпадането на човешката психика, с отчуждението и невъзможността на модерния човек да постигне собствената си автентичност. Мутафов залага на деперсонализацията и деконкретизацията, на гротеската и конструирането на алтернативни реалности, които изграждат един свят, мазохистично иронизиращ собствените си обекти и персонажи. Основните му герои в сборниците „Марионетки“ и „Покерът на темпераментите“ и в декоративния роман „Дилетант“ са лишени от лица и своя собствена воля, те са кукли-марионетки, зависещи само от ръката на кукловода автор, иронията към нелепостта на техните действия и обречеността на съществуването им е повече от явна. Стремежът на модерния човек да постигне идентичност със себе си и да освободи духовното от пространствените и времеви условности, който е централен проблем в „Дилетант“, се оказва неосъществим. Абсурдите и гротеските са продиктувани от крайно болезненото съпреживяване на реалността, от страха и отвращението от съществуващото. В прозата на Мутафов се прави един от първите опити да се разголи докрай отчуждението на човека в условията на модерната цивилизация, трагичното разпадане на психиката му и разпадането на всички ценностни критерии и морални опори. Мутафов борави новаторски с езика – възлагайки му изцяло експресивни функции и изграждайки стилизирана образност, която буквално разгражда сетивния свят и го превръща в своеобразен знак за духовното състояние на неговите герои. Редица негови декоративни етюди, събрани в „Технически разкази“, съчетават възхвалата на техническия свят на футуризма и естетическите принципи на конструктивизма и новата предметност.
Чавдар Мутафов е и един от най-оригиналните и ерудирани художествени критици в периода между войните. Някои от неговите есета са свързани с модерното изкуство и имат манифестен характер („Зеленият кон“, „Масово изкуство“ и др.); други правят неочакван разрез на значими художествени течения („Експресионизмът в Германия“), трети извличат концептуални принципи на модерното изкуство („Плакатът“, „Карикатурата“ и др.) Превеждал е текстове на някои автори на немския диаболизъм и експресионизъм (Х. Х. Еверс, К. Айнщайн и др.).
Едвин Сугарев
*************
Чавдар Мутафов - средищна фигура на културния живот в България през 20-те години, стожер на авангардистките нагласи в тогавашното ни общество, духовен аристократ и денди, неутолимо търсещ промяна в призванията, призвание в промените, вечният Дилетант.
В една малка бележка, заровена сред неговия архив, той сам си прави списък на всички професии и хобита, които е упражнявал някога.
Сред тях можем да срещнем: словослагател, шофьор, офицер, архитект, хорист в църква, шлосер, стругар, художник, счетоводител, фотограф... та дори "хвърчилак", т.е. човек, който се занимава с правенето на хвърчила... Дилетанта е културно присъствие, което стои доста екзотично сред твърде сериозната, прагматично-земна нагласа на българските творци и носи духа на едно отминало романтично време - късния сецесион, декаданса, който у нас се случва през първите две десетилетия на ХХ век.
Няма коментари:
Публикуване на коментар