Юрий Порфириевич Захарчук(1890 – 1944) е украински дворянин и офицер, емигрирал в България,
оглавил и издигнал противопожарната служба на София до една от най-добрите в Европа.
Удостоен е с над 20 български и чужди ордена; за него Цар Борис дори прави специално изключение – двукратно е награден с орден “Свети Александър”. Командирът обаче най-много се гордеел с отличието „Българска признателност“, присъдено само на 4 души.
.jpg) | |
За Юрий Захарчук в сайта “Българска история”:
Юрий Порфириевич Захарчук е роден на 25 ноември 1890 г. в Киев, потомък на видно дворянско семейство от Херсонска област.
Завършва юридическия факултет на Киевския университет, а в последствие следва в Киевското военно училище, от което се дипломира като офицер.
Успоредно с образованието Захарчук започва да се занимава с противопожарно дело, първо като млад доброволец, а в последствие и като командир на няколко различни полицейски команди в Украйна.
При избухването на Първата Световна война постъпва в редиците на императорската армия и редом с няколко отличия за храброст е издигнат в чин капитан.
Началото на Гражданската война след Октомврийската революция (1917г.) заварва Захарчук в редиците на белогвардейския лагер, където той става част от армията на ген. Врангел. Храбрият офицер се сражава срещу червеноармейците до 1921 г., когато напуска Русия и бяга в Истанбул с оглед краха на бялото движение.
Тук талантът му на огнеборец е забелязан от османските власти, които му поверяват пожарната команда в Буюкдере. Руският офицер бързо реформира подопечната му команда, урежда закупуване на нови пожарни коли от Франция и дори успява да постави номера на къщите в квартала, за който отговаря.
Въпреки това, сложната ситуация в разпадащата се Османска империя не позволява на Захарчук да разгърне своя потенциал и той заедно със съпругата си и своята пет годишна дъщеря заминават за България.
Случаят го отвежда на постановката на „Многострадалната Геновева“, която се играе във вечерта на 10 февруари 1923 г. Няколко дни по-рано министър-председателят Стамболийски е станал обект на покушение в ложите на театъра и за да се гарантира сигурността на хората, след като биват проверени всички зрители, вратите на театъра се залостват, а стражари застават на пост отвън.
В хода на постановката непредвидимо течение разлюлява една от газените лампи, вследствие на което пламват завесите и декора. Специалният защитен екран, който трябва да се спусне за да предпази публиката блокира, а токът в сградата прекъсва. Пламъците постепенно обхващат салона. Настава пълна паника, а стражарите и военните, които охраняват отвън изпадат в ступор и така и не успяват да отворят вратите на сградата. Създалата се паника заплашва да се превърне в катастрофа. Тогава над публиката се извисява гласът на руския емигрант. Той набързо въдворява ред и заедно с артистите организира маршрути за евакуация през ниските балкони на сградата. Подвигът на Захарчук е забележителен – вместо стотици, жертвите са само двама души.
***
Успоредно с ръководните си позиции и участието в гасене на огнените стихии, Захарчук води активна обществена дейност – редактор е на няколко издания, свързани с противопожарното дело и е чест гост и личен приятел на царското семейство.
Винаги на челно място в парадите, яхнал своя бял унгарски жребец, Юрий Захарчук получава прозвището „Рицарят на огнеборската чест“.
В мрачните години на Втората Световна война, Юрий Захарчук остава на своя пост, ръководейки спасителните дейности по време на пагубните бомбардировки над София. Лично оглавява гасенето на погребите при Военна рампа, с което де факто спасява столицата и заслужава втори орден „Св. Александър“.
На 10 септември, 1944 г. при него идва войник, който е научил че комунистите са издали заповед за задържането му, в която е окачествен като „буржоазен царски пожарникар“. Миналото му на белогвардейски офицер допълнително настройва БКП срещу него. Запазвайки хладнокръвие, Захарчук отвръща „Спокойно, докато пистолетът ми е с мен, всичко ще е наред“ и изпраща войника да купи плодове. Седнал на писалището в своя кабинет, Юрий Захарчук написва кратко прощално писмо до своите колеги – „20 години служих честно на България. В никакви политически работи не съм участвал. Обичам Русия и България. Поздрав на моите другари пожарникарите.“ След това се застрелва.
Погребан е с пълни военни почести в Централните Софийски гробища. Впоследствие двамата му заместници са разстреляни от Народния съд – съдба, която несъмнено е очаквала и него.
https://bulgarianhistory.org/yuri-zaharchuk-ogneborets/
Още за Рицаря на огнеборската чест:
