Малката и тиха уличка "Юрий Венелин" се намира в центъра на София и аз често минавам от там когато отивам да си купувам бои в книжарница "Слънчоглед" на ул. "Иван Вазов".
Не съм и подозирала, че минавам край дома на един напълно забравен български писател с трагични любови, самотник, който има своето достойно място в нашата литература и който - оооо, невероятно, съвсем по аристократски, дори е обявил дуел на Добри Немиров! Е, не се е сътоял, но фактът е интересен само по себе си!
В края на живота си, самотен, беден и нещастен, поразен от алкохола и болен, Георги Стаматов живее под наем на "Венелин" 11.
"Липсата на собственост ме освобождава от излишни главоболия и робуване на вещи. Това е моята обстановка след близо половин век труд за тая държава”, обяснява писателят защо няма нито пари, нито имот. /Вж. Магдалена Гигова., Янко Сакъзов отнема жената на Георги П. Стаматов /
Пак по сведение на Мария Гигова в същата сграда живее сестра му, която е омъжена за внука на граф Игнатиев, но братът и сестрата не поддържат никаква връзка, заради пиянството и трудния характер на писателя.
Ето какво пише Александър Филипов за него:
"Потекло, литературни интереси. - Георги П. Стаматов е роден на 25 май 1869 година в града Тираспол, Херсонска губерния, [Русия]. Детските си и юношески години Стаматов е прекарал в Акерман, Одеса и Николаев, гдето е учил в гимназията. Макар и роден в българско емигрантско семейство, Стаматов всъщност е бил закърмен с условията и психиката на руския живот, и езикът, на който той най-напред заговаря, мисли и се учи - е руският език. Дори, както се споменава в една биографична скица за него, Стаматов до шестнадесетата си година не е подозирал своя български произход. И едва след Освободителната война узнава това - когато неговият баща-юрист, Порфирий Стаматов, се преселил в България и постъпил на служба като Председател на касационния съд, през 1879 година."
И по-нататък:
"Ние нямаме в нашата литература друг такъв художник на града. В това отношение Стаматов заема изключително място. Никой като него не е изобразил така пълно града и градския живот, никой не е създал такава редица градски типове. И покрай чисто художествената си стойност това реалистично изкуство има и цената на важен документ за своето време.
Техника и стил на разказите. - Стаматов е интересен за нас не само с изключителността на съдържанието на своята продукция, но и с неповторената оригиналност на художественото изпълнение, със своята своеобразна разказна техника.
Той е почнал с работи, които не се отличават особено от традиционните форми. Но постепенно неговото изкуство се е развивало, усъвършенствувало се е, за да стигне до сегашното свое състояние, да бъде единствено и неповторено в нашата белетристика." /Александър Филипов, Г. П. СТАМАТОВ/
А Мария Димитрова пише:
"Георги П. Стаматов е първият и единствен за времето си български писател, чиито сюжети ни отвеждат в големия град и ни запознават с живота там. У него липсват българското село и китните възрожденски градчета. В този смисъл Стаматов е първият творец от „градски тип“. Нееднократно е изказано съжалението, че един така популярен след Освобождението наш писател ще е толкова слабо познат днес. Една от причините: Стаматов не се преподава на децата в училище днес, няма го в учебната програма, а разказите му не се обсъждат сред широкия кръг читатели. Това го прави достъпен и известен главно за специалистите. Стаматов е най-големият сред неизучаваните автори. Сякаш се сбъдва пророчеството на д-р Кръстев, че писател с такава голяма сатирична сила като Стаматов го чака сигурна забрава." /Писателят, който искаше запетайките и тиретата да говорят повече от думите – Георги Стаматов/
Връзки:
Писателят Георги Стаматов научава родния си език едва 16-годишен
Георги Стаматов – познатият и непознат писател в българската литература
.jpg){kind=link}
