Показват се публикациите с етикет личности. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет личности. Показване на всички публикации

понеделник, 5 октомври 2020 г.

Къщата на Яблански, ул. "Цар Освободител" 2, София

Накратко за къщата, която е обявена за паметник на културата през 1955 година.

Построена е в началото на двадесети век от австрийския архитект Фридрих Грюнангер за някогашния кмет на София Димитър Яблански. Стилът е близък до барока, фасадната декорация е работа на австрийския скулптор и дворцов декоратор Андреас Грайс.
Естествено, комунистите национализират къщата и някои от нас помнят, че там беше посолството на Китай до 1991. След промените от 1989 година историята на къщата е драматична. Реституирана е, наследниците я продават, после сменя безброй собственици, стига се до срамното обявяване за разрушаване. Под натиска на софиянци чак през 2009 година започва възстановяването на къщата. Сега в нея се намира частният затворен клуб "The Residence Exclusive Club".

ЗА ДИМИТЪР ЯБЛАНСКИ (1858 - 1937)

Истинското му име е Димитър Марков Минчев, по-късно сменя името си на Димитър Яблански. Той е български офицер, финансист и политик, депутат бивш кмет на София, министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството. 
Роден е в с. Ябланица, завършил е Габровската гимназия през 1878 и после Военното училище, а в Париж завършва държавни и стопански науки през 1893. Връща се в България и се жени за Харитина, дъщеря на Иван Евстратиев Гешов. Дъщеря им Мария се жени за Евстати Паница. 
Активно се занимава със стопанска дейност, финанси, банкиво дело, но за мен е интересна дейността му като кмет на София от 8 април 1897 до 11 април 1899 г. 

Ето какво научаваме за него от сайта на Музея на София накратко:
По време на управлението му са сключени договори:
- с френска фирма за електрифицирането на града и
- с белгийска фирма за прокарването на електрически трамвай
- Определя се мястото за изграждане на Духовна семинария и
се отделят първите средства за строителството на градски хали и кланица.
- Започват корекции на Перловската и Владайската река,
регулират се улици в центъра и покрайнините на София.

След кметуването, Яблански е активен в политическата и икономическата сфери, занимава се с литературна и публицистична дейност, основава и сътрудничи на „Икономическото списание”.

Умира на 7 март 1937 г. в София. Погребан е в семейната гробница на Паница-Яблански, построена от арх. Станчо Беловски.
За големия австрийски архитект Фридрих Грюнангер, който е участвал в приектирането и на Софийската духовна семинария, Синагогата в София, Централната баня в столицата и редица величествени сгради в цялата страна, ще публикувам инфо по-нататък.

Връзки:
Към сайта на Клуба - https://www.theresidence-club.com/

Източници:
120 години от избирането на Димитър Яблански за кмет на София - https://www.sofiahistorymuseum.bg/

Ахинора Рангелова. Каква е историята на къщата на Яблански в центъра на София
Къщата на Яблански https://www.altersofia.com/tr/articles/article/



















вторник, 21 юли 2015 г.

Рубрика: "Изкуството да живееш честно": Валерия Новодворская




"Навърши се една година от смъртта на Валерия Новодворская.
64-годишна, поразена от „инфекциозна интоксикация“, тя намери на 12 юли 2014 в Москва покой след своя безпокоен, пламенно и честно изживян, наистина героичен живот.
Тя намери покоя, който Воланд бе обещал на измъчения Майстор, но нейният покой е покоят на непобедената човешка личност.

 

След всички присъдени й затвори, лагери, психушки и спецучреждения, следдесетилетията на тормоз, подигравки и преследвания при „реалния социализъм“ и „нереалната перестройка“, та чак до днешния модерен ретро-сталинизъм Валерия Новодворская остана както само малцина по света несломена, непобедена и съвършено безстрашна. 

За мен тя бе най-свободният човек, когото познавам.
И човекът, който най-осмислено и убедено ненавиждаше болшевишката съветска власт и комунистите. Ненавиждаше ги по собствените й думи „заради пошлостта, жестокостта, глупостта и несвободата“.
Хилядите й читатели, поклонници и почитатели стоим от тогава пред една незапълнима празнота."

Милен Радев