Показват се публикациите с етикет любими кръчми. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет любими кръчми. Показване на всички публикации

неделя, 16 август 2015 г.

В "Тратория" с Валя през 2014

Тратория е вид италианско заведение. Тази "Тратория", която харесвам, се намира на "Раковска", близо до улица "Любен Каравелов". Заведението ми грабна душата с коректността на хората, които работят в него. 

Стана така, че си забравих телефона там и когато отидох на другия ден да питам, дали случайно не са го намерили, бях много приятно изненадата да разбера, че всичко е наред, телефонът е прибран в касата на шефа на заведението.

Благодаря, "Тратория"!





Шефът на заведението

Фасадата на "Тратория". А някога в тази къща живееше мой съученик от прогимназията. Доколкото знам, сега е някъде в Щатите.












С Марги и Талю в любимото ми заведение в Хасково, 2015

Преди години - три-четири-пет или повече, като й гостувах в Хасково, Марги ме заведе в едно прекрасно заведение с голям двор, стари дървета, огромни старинни делви и малко хора. 

Миналата 2014 година, когато пак й гостувах, помолих да отидем в същото заведение. Талю ни водеше и след кратко объркване пристигнахме. Заведението е все така хубаво. Ето снимките:

















Във Фокса с Марги, 2015

Кръчмата "Лисицата и хрътката" се намира на ул. "Ангел Кънчев". Това е любимото, ама най-любимото ми заведение в София. Предимства: намира се съвсем близо до дома ми, хората са много, ама много не толкова любезни, колкото наистина сърдечни, кухнята е прекрасна. В тази кръчма отивам с най-близките си хора.

Снимките са от 2014 година - Марги дойде в София от Щатите и естествено я заведох във Фокса.










вторник, 10 март 2015 г.

Ресторант "Четирите котки", Барселона, Испания



Не мога да си простя подобно невежество - в Барселона бях, ресторанта не видях. Забравих, че го има!!!!!!!!!!!!!!! А се разходихме с Марги из Готическия квартал.

Забравих, че по света има заведения - последователи на прочутото артистично-бохемско парижко кабаре "Черната котка", което отдавна е престанало да съществува, за голямо мое и на Пикасо огорчение.

Та ето и подробностите:
  • намира се в готическия квартал на Барселона;
  • основан е през 1897 година от Pere Romeu, който е работил като артист и сервитьор в парижкото кабаре "Черната котка" и се вдъхновява да създаде подобно заведение в Барселона;
  • замисълът на Pere Romeu е бил да основе таверна с евтина храна, пиано музика и артистична атмосфера;
  • сред най-известните посетители на "Четирите котки" са били Пикасо и Гауди, скулпторът Хулио Гонсалес, композиторът Исак Албенис;
  • през 1989 година Пикасо, само 17-годишен организира там първата си самостоятелна изложба;
  • ресторантът отваря в 1 часа на обяд и работи до 1 часа през нощта
  • вечерно време има изпълнение на пиано, там са свирили такива прочути композитори като Исак Албенис и Енрике Гранадос;
  • по време на режима на Франко заведението е разрушено, но през 1970 година е възстановено в първоначалния си вид по програмата за реконструкцията на Барселона.

А ето и моята препоръка:

КОЙТО Е В БАРСЕЛОНА, ДА ПОСЕТИ РЕСТОРАНТ "ЧЕТИРИТЕ КОТКИ"!!!!!!!!!!!!!!!!!
Връзки:


Сайтът на "Четирите котки"
Какво ни показва Гугъл за рисунките на Пикасо в "Четирите котки"
За Парижкото кабаре "Черната котка" в нашия блог
Кръчма приютява първата изложба на Пикасо
Eating at Els Quatre Gats, Picasso’s Former Hangout

неделя, 29 декември 2013 г.

Най-известното кабаре в света - "Черната котка", Монмартър, Париж

От Париж преди години, си купихме с Марта два комплекта коркови подложки за чаши с картинки от знакови места във френската столица. Всички подложки са красиви, но аз особено харесах една подложка с черна котка. Нищо не знаех до този момент нито за кафенето "Черната котка", нито за художника Теофил Александър Стейнлен.  Само нашият котак Отьо знаеше, но... нищо не измяукваше по въпроса.


Ето картината на нашата подложка:


По-късно разбрах каква е връзката между черната котка, кабарето със същото име, и художника Стейнлейн.

Теофил Александър Стейнлейн (1859, Лозана - 1923, Париж) е швейцарски и френски художник, график и илюстратор, работил както в реалистичен стил, така и в стил модерн. Художникът пристига в Париж през 1878 година, след 5 години се заселва в Монмартър и се сприятелява с парижката бохема, в частност с посетителите на кабарето "Черната котка", с художниците Тулуз Лотрек и Адолф Виле. Прочува се с плакатите, които прави за "Черната котка" през 1900 година.

Кабарето "Черната котка" било популярно сред парижката бохема. Посещават го прочути художници, скулптори, музиканти. В него пее легендата на френския шансон Аристид Брюан, който му посвещава известната си Балада за черната котка, в него свири ексцентричният композитор и реформатор на европейската музика от първата четвърт на 20-ти век Ерик Сати.



Визитна картичка на кабарето "Черната котка":
  • Открито е от художника Рудолф Салис през 1881 година; 
  • Закрито е през 1897 година; 
  • В други европейски градове се откриват подобни заведения като барселонското "Четирите котки" например; 
  • кабарето функционирало като нощен клуб, имало художествен салон и вариете с пиано музика; 
  • основателят на кабарето Салис изпълнявал ролята на конферансие и по думите му "Черната котка" било "най-необикновеното кабаре в целия свят", тъй като там посетителят можел да срещне най-известните хора на Париж и посетители от целия свят; 
  • Сред най-известните посетители били Мопасан, Пол Верлен, Клод Дебюси, Ерик Сати, Алфонс Але, Пол Синяк, Стринберг, Аристид Брюан и много други. 
  • За да се поддържа престижа на кабарето, имало и списание "Черната котка", което излизало на всеки две седмици. 

Връзки:

Le Chat Noir: Historic Montmartre Cabaret