Показват се публикациите с етикет Репресираните. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Репресираните. Показване на всички публикации

вторник, 15 септември 2026 г.

ИЗЛОЖБАТА НА КОНСТАНТИН ЩЪРКЕЛОВ - РАДОСТ И МЪКА ЗА ДУШАТА МИ. СОФИЯ 2020

Константин Щъркелов


Изложбата в Софийската градска галерия на Щъркелов ми донесе огромна радост, изпаднах в захлас пред пейзажите му, не ми стигнаха силите да разгледам внимателно платната с другия жанр, на който е майстор -портретът.

Но срещата с изкуството му ми донесе и мъка - не знаех, че и този голям наш творец е сред репресираните от комунистите!

Ето какво пише Георги Данаилов в спомените си:
"След девети септември, Щъркелов беше низвергнат, на 9 октомври 1945 година изключен от Съюза на българските художници, арестуван, изпратен в затвора заедно с знаменитите Александър Божинов и Никола Танев, изтърпял там пет месеца, после изселен от София. И така петнадесет години по-късно, нарочно или не, пак на 9 октомври 1960 година бе открита юбилейната му изложба, която възбуди възторг и завист, хвалебствия и злоезичия... Аз обичах картините на Щъркелов, те не бяха авангардни, не бяха модерни, те просто ми се струваха хубави, смея да кажа различни от всички други и поради това отличими от всички други. "
Георги Данаилов. Доколкото си спомням.

Отзиви за Щъркелов:
 
„Магесникът Щъркелов! Конкурира на природата и на поезията! Опасен съперник!"

 Дора Габе, 28 юни 1958 г.









ВРЪЗКИ:
Пламена Димитрова - Рачева. Константин Щъркелов - безсмъртно дело в изкуството


Изложби – Константин Щъркелов https://share.google/X3RFE7cL6BJcUVf2W

събота, 24 май 2014 г.

Позабравените творци на Радиото. Йордан Стубел

Рубрика "Позабравените творци на Радиото"

Йордан Стубел, главен уредник на литературно-художествения отдел
на Радио София. За кратко време е бил директор на Радио София. 

Започнах тази рубрика преди години по повод 80-годишнината на Радиото.
И веднага попаднах на нещо, което не знаех. 

Любимата песничка на дъщеря ми Марта е написана от големия български детски поет Йордан Стубел. 

Същият, който е бил уредник в Радио София. 

Същият, който е осъден от Народния съд само защото е бил директор на Радиото.
Йордан Стубел е творческият псевдоним на Йордан Иванов Бакалов (1897-1952). Роден е в София, но произхожда от стар и заможен еленски род. Завършва гимназия в София,  следва право в Софийския университет и специализира в Париж (1925-26).  
Поетичният му дебют е през 1914 г. В творчеството му се чувства влиянието на символизма и на естетиката на кръга около сп. "Златорог". 
Творчеството му за деца е огромно. По-известните му стихосбирки са: 
„Небивало” (1931), 
„Пролетно хоро” (1933), 
„Бабина градинка” (1937), 
„Сурва, сурва година...” (1938), 
„Мома хубавица” (1938).

 

През 1930 г. заедно с Г. Константинов и Н. Фурнаджиев редактира авторитетния литературния седмичник „Съвременник”. Сътрудничи на почти всички детски литературни издания, както и на сп. “Златорог”, в. “Зора”, “Българан”, “Лит. глас”, на сп. “Везни”, “Листопад”, “Сила” и пр. 
Йордан Стубел е един от инициаторите за създаване на български ПЕН–клуб.

През 1944 г. е арестуван и съден от така наречения "Народен съд", пред чийто специален съдебен състав (Шести) са изправени общо 105 интелектуалци, учени, писатели, художници и журналисти.

 

Като директор на Радио София през фашисткия режим, Йордан Стубел е обявен за "Враг на народа" и осъден на 1 година затвор. Там се разболява от туберкулоза.

 

Общо 106 интелектуалци са осъдени заедно с него, някои от които - на смърт. Присъда получава и известният радио говорител от царското време Петър Витанов. Не дълго след освобождаването му от затвора, Йордан Стубел умира на 55 годишна възраст. Книгите му не се издават по време на комунистическия режим.



Цитирам:
"Образователно-възпитателен отдел - уредник Й. Стубел. Сказките, които излизат от този отдел, засягат всички области на човешката духовност и знание: литература, изкуство, езикознание, философия, религия и богословие, история, география, математика, приложни знания, природна наука, предпазна медицина, наука за храненето, библиография и др. 
Въпреки голямата разновидност на тия сказки, те са подчинени на една основна линия, на една вътрешна мисъл. Темите се разработват конкретно в популярна форма, за да бъдат общодостъпни и лесно възприети. По-голямата част от говора на радиото покрива преди всичко национално-просветните и нравствени нужди на българина. Чрез образователно-възпитателния отдел радиото е особено чувствително към всички животрептущи въпроси, които вълнуват народната душа. 
За провеждането и осъществяването на своята национална пропаганда радиото изхожда и има за основа преди всичко нашия бит, фолклор, история и родна църква, като най-здрави и чисти извори, в които е изявен духът и съзнанието на нашия народ. Успоредно с тази дейност, чрез този отдел радиото следи всички актуални въпроси и злободневия, всички културни събития и проблеми, налагани от бурното време, в което живеем." (Снимки и репортажи на първия български радиоговорител Петър Витанов
"В изброяването на народните гении, низвергнати от комунистите, е и Йордан Стубел. В края на 30-те и през 40-те години той издава народно-религиозни песни, народни приказки и стихове за деца. През 1943г. излиза стихосбирката му за деца „Игличина полянка“. Същият е работел и в Радио София, което е било повод да се разправят с него. Загива скоро след идването на антинародната власт. Вечна му памет и лека му пръст!"ТИТАНИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА РЕПРЕСИРАНИ ОТ КОМУНИСТИТ. Списък с велики българи от цвета на българската интелигенция, репресирани от комунистическия режим





Връзки:

Терорът на ДС срещу писателите след 9 септември 1944 г.
За българските писатели „фашисти'
Книгата на Хр. Бръзицов 3000 нощи в затвора
ОТПРАВЯТ ПИСАТЕЛИ НА ЗАКОЛЕНИЕ
Йордан Стубел
„Радио София“ след 9.IX.1944 г.
Да си спомним заедно за Фра Дяволо
ЙОРДАН СТУБЕЛ: ЗАБРАВЕНИЯ ЛИРИК
ТОЙ БЕШЕ ОТДАДЕН НА ДЕЦАТА, НА СЕМЕЙСТВОТО И НА БЪЛГАРСКИТЕ ТРАДИЦИИ
Йордан Нанчев. ПОЕТ НА ТИХИ, РАЗНОЦВЕТНИ ПЕСНИ…
Йордан Стубел и "Чудният свят" на българското детство

Йордан Стубел и Дора Габе, Ок. 1926 (Фотоизложбата „Писатели през фотообектива“)