Регионалният исторически музей съхранява във фондовете си над 200 бр. лампови радиоапарати , които са притежание на жителите от Ловешко. Изключително богата колекция от радиоапарати е предоставена от ловчалията инженер Кирил Петров.
В експозицията са представени част от тях, като акцентът е поставен върху произведените между 1930-те и 1950–те год. радиоапарати. Познати в цял свят са марките: „Телефункен“, „Блаупункт“, „Саба“, „Сименс“, „Лоренц“, „Филипс“ , „Тесла“ и др. Най–старият от тях е батерийният радиоприемник марка „Льове” тип Н23Н, произведен в Берлин преди 1930 г. Отделя се място и на по–малко застъпените в България апарати на американските фирми: „Дъглъс”, „Емерсон” и „Пилот”.
Специален раздел е посветен на произведените в България марки апарати: „Херц”, „Юнион”, „Норд Вест”, „Адмирал”, „Уро”, „Тулан”, „Адмирал Савоя”, произведени преди 1944 г. Изключителен интерес предизвиква представянето на ръчно сглобени радиоапарати (т. нар. самоделки), както и запознаването на посетителите с устройството на ламповите апарати.
Още за сбирката
тук
ВИЗИТНА КАРТИЧКА
Роден е през 1897 г. в Елена.
Завършва средното си образование в София.
Учи журналистика в Германия. От 1925 до 1927 г. е консултант в частното си бюро за тютюневите пазари в балканските страни в Дортмунд, Германия и др.
През 1935 – 1940 г. е редактор и издател на в. „Литературен час“.
В периода 1941 – 1944 г. е коментатор на радио „София“ и публикува във вестник „Дневник“.
През 1941-1942 г. създава и изпълнява длъжността директор на Дирекцията на националната пропаганда.
През 1945 г. е съден от Народния съд.
От 1937 до 1965 г. пише статии за изкуство и литература, за творчеството на Иван Вазов, превежда художествена поезия и проза от немски и английски език.
П. К. Чинков (1897-1983) е превел над 60 книги от 4 езика, сам издател и редактор, автор на обширна публицистика.
През 1941 г. проектира и ръководи в началния й период Дирекцията на националната пропаганда по образец на Гьобелсовата в Германия, съден от Народния съд и лежал в затвора.
Близо 600-страничните си записки пише през 60-те години. Книгата е рядко качествена литература за такъв род четива. Чинков сяда пред нея със завидна лична култура и подхожда към описваните събития и персони с трудно постижимия баланс между пристрастната си преценка и тънкия усет за историческата тежест върху тях. Определя втората част, посветена основно на затворническите години, "опит за психография на политическия затворник след 9 септември".
ИЗТОЧНИЦИ:
