Обикалям София, издирвам красивите сгради, чета историите им и научавам за много благородни и достойни българи.
Достоен българин е бил и някогашният собственик на тази къща на ул. "Кракра" 11, д-р Иван Карамихайлов от Шумен. Тук този благороден човек, хирург, е устроил и своята клиника, където е лекувал бедните безплатно.
Къщата е построена в края на ХIХ век за генерал Иванов, първият директор на Военното училище, от когото я купува д-р Карамихайлов.
Д-р Иван Карамихайлов (1866 - 1961) учи в Робърт колеж в Цариград и завършва медицина със специалност хирургия във Виена, където се запознава с английската аристократка, тогава студентка по музика, Мери Слейд. Двамата сключват брак, имат три деца и се преместват в София.
Д-р Карамихайлов е придворен лекар на цар Фердинанд и на цар Борис. През 1909 г. е назначен за директор на новата болница на Червения кръст, предшественица на "Пирогов".
Участва в Балканската война като хирург и се грижи всеотдайно за болните и ранените. От 1921 до 1939 г. ръководи своята частна хирургична клиника в София, по-късно, до края на живота си на 95 години работи на частна практика.
Д-р Иван Карамихайлов, сн. Уикипедия
Не така щастлива е съдбата на сина му, също д-р Иван Карамихайлов, също хирург, който е репресиран от комунистите защото бил асистент на проф. Станишев, интерниран в Горна Оряховица и почива на 60-годишна възраст.
Още за историята на д-р Карамихайлов и за дъщеря му Елисавета Карамихайлова, физик, работила с най-известните физици на своето време и за броени дни изпуснала Нобеловата награда за физика:
Домът на архитектите в София – красивата къща на известния в миналото хирург : Д-р Иван Карамихайлов броил 4 хиляди жълтици, равни на 26 кг злато, за дом и клиника
Иван Карамихайлов в Уикипедия
Книга за българските хирурзи от д-р Тотко Найденов и проф. Дамян Дамянов – ЧАСТ 7
Пенка Лазарова, Никола Балабанов, ПРОФЕСОР Д-Р ЕЛИСАВЕТА КАРАМИХАЙЛОВА – ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ЯДРЕН ФИЗИК, С., 2013
В никакъв случай не бива да пропусна да спомена и името на сестрата на д-р Карамихайлов - Елена Карамихайлова, художник живописец, известна преди всичко като портретист. Тя също е завършила Робърт Колеж и е учила живопис във Виена и в Мюнхен.
Ето какво пише за нея в спомените си Драган Тенев:
"Елена Карамихайлова бе посветила целия си творчески живот на женския портрет. Колкото и странно да ви се види –в нейното творчество няма нито един мъжки образ. През своя доста дълъг живот – художничката почива в София на 30 април 1960 г. – тя завеща на българската живопис блестящи образци на своето майсторство, които е много трудно да бъдат степенувани по своите живописни достойнства в някаква възходяща поредица. Характерното за всички тях обаче е едно – подчертаното разкриване на мислите, мечтите, склонностите на моделите, постигнато чрез едно тънко нюансиране на цялостното психологическо проникване на Елена Карамихайлова във вътрешния свят на портретуваните от нея. Трудно е в един кратък очерк да се направи цялостен преглед на цялостното художествено творчество на голямата дъщеря на Шумен, но ако трябва да платя данък на личното си предпочитание, аз, който съм обиколил много европейски галерии, смело твърдя, че нейната двуфигурна композиция „Пред огледалото" би могла да прави чест на всяка от тези галерии. Двете изящни девойки, облечени във вечерни тоалети от края на миналия век, които се приготвят за бал, са нарисувани с такъв финес, че поразяват. Някогашните български художествени критици са оприличавали това платно на Карамихайлова на старинен романс. Мисля, че не са грешили! Толкова много хармония се излъчва от ягодоворозовите и зелени тонове на тази картина, които са обгърнати от сребриста, вибрираща светлина, че човек се прехласва и неволно си казва – „Пред огледалото" не е само шедьовър на българската живопис, но шедьовър, с който би могъл да се гордее всеки европейски народ. За да завърша, ще кажа –като цяло творчеството на Елена Карамихайлова е един символ на голямата й любов към човека, към българската жена, към майката и родната ни природа, от които се излъчва искреност и най-вече – преклонение пред красотата..." (Из книгата на Драган Тенев "Тристахилядна София и аз между двете войни", София, Български писател, 1997, с. 144-146)