Животът на Перловската алея

Хрумна ми да се опитам да регистрирам интересни факти от живота на Алеята край Перловската река. По тази алея вървя към Радиото вече 13-та година. Всяка сутрин минавам по нея (е, с малки изключения, когато съм във ваканция и вървя по други алеи, в други градове у нас или в чужбина). Радвам й се, снимам, наслаждавам се на цветята, на тревата и на въздуха. Понякога - и на хората. Но не винаги. Да видим какво ще излезе от моите наблюдения.

Реших, да започна фоторазказ с тук-там думи, подредени в изречения. И така...

ГЛАВА ПЪРВА
НОВИТЕ КОШЧЕТА ЗА БОКЛУК

Днес е първи юли, т.е. Джулай морнинг. И алеята се събуди с НОВИ КОШЧЕТА за боклук. Първото кошче срещнах веднага като закрачих по алеята от ул. "6-ти септември" към радиото. Кошчетата са хубави - с дървени (или имитация на дърво) кожухчета, метална вътрешност и найлонова торба за боклуците. Зарадвах се като видях, че кошчетата са бетонирани, т.е. ще е по-трудно да бъдат строшени, обърнати, откраднати, смачкани и пр. Защото такава беше съдбата на предишните кошчета, които бяха с по-лека конструкция от типа "афиф" - бързо ги изтръгнаха и смачкаха.

Но - сега няма да мисля за това. Ето ги новите кошчета:

Кошчетата са разположени на разстояние една баничка или - една цигара. Зависи кой каква мярка използва за времето. В моя случай аз прилагам сутрин по-често мярката "време за изяждане на една баничка".

ГЛАВА ВТОРА
КОГО СРЕЩНАХ ДНЕС