Блог на Валя и Марта за изкуство и вдъхновение: 2016

четвъртък, 17 ноември 2016 г.

Как и защо започнах да рисувам прозорци, не помня.

Но май е доста моя тема.

На прозореца на вселената. Собственост на Я.К.

Прозорец. Собственост на Д.Я.

Старият прозорец

Прозорците на вярата

Сънят на прозореца

Самотен прозорец

сряда, 16 ноември 2016 г.

Птици: Заедно

Доколкото си спомням снимах тези гълъби на ъгъла на бул. "Христо Ботев" и една от преките му. Една от любимите ми снимки. Надявам се да ви дава топлина!

Хрумна ми да се опитам да регистрирам интересни факти от живота на Алеята край Перловската река. По тази алея вървя към Радиото вече 13-та година. Всяка сутрин минавам по нея (е, с малки изключения, когато съм във ваканция и вървя по други алеи, в други градове у нас или в чужбина). Радвам й се, снимам, наслаждавам се на цветята, на тревата и на въздуха. Понякога - и на хората. Но не винаги. Да видим какво ще излезе от моите наблюдения.

Реших, да започна фоторазказ с тук-там думи, подредени в изречения. И така...

ГЛАВА ПЪРВА
НОВИТЕ КОШЧЕТА ЗА БОКЛУК

Днес е първи юли, т.е. Джулай морнинг. И алеята се събуди с НОВИ КОШЧЕТА за боклук. Първото кошче срещнах веднага като закрачих по алеята от ул. "6-ти септември" към радиото. Кошчетата са хубави - с дървени (или имитация на дърво) кожухчета, метална вътрешност и найлонова торба за боклуците. Зарадвах се като видях, че кошчетата са бетонирани, т.е. ще е по-трудно да бъдат строшени, обърнати, откраднати, смачкани и пр. Защото такава беше съдбата на предишните кошчета, които бяха с по-лека конструкция от типа "афиф" - бързо ги изтръгнаха и смачкаха.

Но - сега няма да мисля за това. Ето ги новите кошчета:

Кошчетата са разположени на разстояние една баничка или - една цигара. Зависи кой каква мярка използва за времето. В моя случай аз прилагам сутрин по-често мярката "време за изяждане на една баничка".

ГЛАВА ВТОРА
КОГО СРЕЩНАХ ДНЕС

Къщички детински

Как така се вдъхнових за тези къщички, не помня. Голяма част подарих, а другите са някъде из папките.

сряда, 10 август 2016 г.

Луис Макнийс: Молитва преди раждането

Из "Нощен дъжд", Народна култура
Подбор: Леда Милева, Николай Попов, 1980
Превод: Леда Милева, Николай Попов, Александър Шурбанов, 1980

Луис Макнийс (1907-1963) е роден в Белфаст в семейството на протестантски епископ. Участвува в групата на оксфордските леви поети. Заедно с Одън и Спендър отива в Испания по време на гражданската война. За разлика от "оксфордците", Макнийс е привърженик на необвързаната поезия. В голямата си част стиховете му са автобиографични. В продължение на много години е автор и продуцент в Би-Би-Си. Автор е на книгите: "Стихове" (1935), "Земята принуждава" (1938), "Есенен дневник" (1939), "Растение и фантом" (1941), "Дупки в небето" (1948) и на радиопиесата "Мрачната кула" (1947). Превел е "Агамемнон от Есхил" и "Фауст" от Гьоте.

Молитва преди рождението

Не съм роден все още. Чуйте ме.
Не позволявайте на плъх, на прилеп, на хищна белка
или на куц вампир да приближат до мене.

Не съм роден все още. Утешете ме.
От целия човешки род се плаша - боя се да не ме зазидат
в зид висок и с опиати силни да не ме опият,
с лъжи изкусни да не ме примамят,
на черни мъки да не ме подложат.

Не съм роден все още. Погрижете се
вода да има, за да ме люлее, трева за мене да расте,
дървета - за да ми приказват, и небеса - да пеят песни,
да има птици и бяла светлина, която да ме води.

Не съм роден все още. Но простете ми
за греховете, в мен които ще извърши някога светът,
за думите, за мислите и за натрапените ми предателства,
простете за живота, който ще убият
с моите ръце, и за смъртта.

Не съм роден все още. Подгответе ме
за ролите, които трябва да играя, за репликите, с които
трябва да отвръщам,
когато старци ще ме поучават, ще ме тормозят бюрократи,
ще ми се мръщят планини, любовници ще ми се смеят,
ще ме подканят на забава белите вълни или пусти-
нята - към гибел,
когато просяк ще отхвърля моя дар
и собствените ми деца ще ме проклинат.

Не съм роден все още. Чуйте ме.
Не пускайте човекът-звяр или човекът, който мисли, че е бог,
да приближат до мене.

Не съм роден все още. Изпълнете ме
със сила - да устоя на тези, които ще поискат
да пресушат човечността ми, да ме направят автомат,у
винт във някаква машина, предмет безличен, да
устоя, когато ще поискат на части да ме
раздробят или да почнат да ме духат
като трън нагоре и надолу, на-
горе и надолу, или като
вода, държана в ше-
па - да ме раз-
плискат.

Не ги оставяйте да ме превърнат в камък,
не ги оставяйте да ме разплискат.
Ако не можете да ме опазите -
убийте ме.

Лермонтов: Молитва

В минуту жизни трудную,
Теснится ль в сердце грусть,
Одну молитву чудную
Твержу я наизусть.

Есть сила благодатная
В созвучье слов живых,
И дышит непонятная,
Святая прелесть в них.

С души как бремя скатится,
Сомненье далеко —
И верится, и плачется,
И так легко, легко…

1839

неделя, 22 май 2016 г.

Изложба на Ясен Гюзелев в галерия "Ракурси" 2016 г.

Имах голям късмет в тази нощ на музеите. Получих автограф от самия Ясен Гюзелев, който с най.голямо търпение ни посрещна всички негови почитатели в галерия "Ракурси", която участваше в събитието с негова изложба на илюстрациите му към Декамерон на Бокачо.