В началото са неловкостта и тромавостта.
Сезон Зима, елемент Вода
Триграма "Земя"
Елемент Вода
понеделник, 29 септември 2014 г.
сряда, 24 септември 2014 г.
За Барселона със снимки, думи и възхищение
Когато преди няколко години Марта се върна от Барселона, каза - "Толкова ми хареса, че не исках да се връщам".
Аз казвам същото: Барселона ми грабна душата с красотата си и с хората си. Центърът е свръх претъпкан от туристи. По прочутата Ла Рамбла - главната улица, свърваща площад Каталуния с морето и опираща в колоната на Колумб, се разхождат, пазаруват, снимат, гледат, похапват и попийват в многобройните заведения хиляди и хиляди хора, дошли от цял свят да се любуват на красотата на града.
Туристите са много, а градът е безупречно чист, тротоарите и уличните платна са равни и гладки. Красивите фасади на зданията са изрядно поддържани. Няма олющени сгради, няма окапали мазилки, няма боклуци, няма фасове, няма мръсотия.
Има спокойствие, отзивчиви каталунци, които безуморно ти обясняват как да стигнеш до мястото, за което питаш, на родния си каталунски и при необходимост те хващат за ръката и те повеждат накъдето трябва.
Старият готически център се гуши уютно сред новата част, която е жив музей на прекрасната каталунска модернистична архитектура. Освен шедьоврите на Гауди, има съхранени още няколко хиляди сгради, които очароват окото и душата на наблюдателя. Сгради огромни, с невероятно разнообразно украсени фасади, претрупани с интересни детайли, украси, фризове, скулптури, орнаменти, корнизи, колони и какви ли още не архитектурни приумици.
Новата част на града, изградена в края на 19 век, е планирана с размах и поглед в бъдещето. Булевардите са огромни, широки, просторни.
Разходката по улиците на Барселона дарява посетителя с истинска туристическа наслада. Дори да нямаш пари за музеи и ресторанти, само да обикаляш из улиците е огромно удоволствие.
Музеят на Салвадор Дали във Фигерас
Аз казвам същото: Барселона ми грабна душата с красотата си и с хората си. Центърът е свръх претъпкан от туристи. По прочутата Ла Рамбла - главната улица, свърваща площад Каталуния с морето и опираща в колоната на Колумб, се разхождат, пазаруват, снимат, гледат, похапват и попийват в многобройните заведения хиляди и хиляди хора, дошли от цял свят да се любуват на красотата на града.
Туристите са много, а градът е безупречно чист, тротоарите и уличните платна са равни и гладки. Красивите фасади на зданията са изрядно поддържани. Няма олющени сгради, няма окапали мазилки, няма боклуци, няма фасове, няма мръсотия.
Има спокойствие, отзивчиви каталунци, които безуморно ти обясняват как да стигнеш до мястото, за което питаш, на родния си каталунски и при необходимост те хващат за ръката и те повеждат накъдето трябва.
Старият готически център се гуши уютно сред новата част, която е жив музей на прекрасната каталунска модернистична архитектура. Освен шедьоврите на Гауди, има съхранени още няколко хиляди сгради, които очароват окото и душата на наблюдателя. Сгради огромни, с невероятно разнообразно украсени фасади, претрупани с интересни детайли, украси, фризове, скулптури, орнаменти, корнизи, колони и какви ли още не архитектурни приумици.
Новата част на града, изградена в края на 19 век, е планирана с размах и поглед в бъдещето. Булевардите са огромни, широки, просторни.
Разходката по улиците на Барселона дарява посетителя с истинска туристическа наслада. Дори да нямаш пари за музеи и ресторанти, само да обикаляш из улиците е огромно удоволствие.
Още за Барселона:
Музеят на Хуан МироМузеят на Салвадор Дали във Фигерас
вторник, 23 септември 2014 г.
Музеят на Хуан Миро в Барселона
Миро ( 1893 - 1983) е един от тримата велики художници на Барселона. За мое учудване, открих, че изобщо не познавам размаха на таланта и творчеството му. Подценявах го - признавам.
Снимките са от септември 2014 година, когато с Марги се наслаждавахме на красотите на Барселона.
Най-често Миро е определян като художник - сюрреалист и абстракционист, оказал огромно влияние върху развитието на съвременното изкуство. Работи в областта на живописта, скулптурата, керамиката.
Първоначално Миро се присъединява към движенията на фовистите и на кубистите, но през 1925 година в Париж е привлечен от сюрреализма. Започва да използва необикновени материали, създава колажи и скулптурни обекти. В навечерието на Втората световна война напуска Париж и се преселва в малко градче в Нормандия, където създава прочутите си Констелации - един цветен и наивен свят от звезди, луната и слънцето. Миро е поразен от ужасите на войната и това е начинът му да избяга от нея. По-късно, след войната Миро се впуска в монументални скулптурни проекти, твори и в областта на керамиката.
Наследството, което ни оставя великият художник и скулптор е огромно - 2000 картини, 500 скулптури, 400 керамични творби и 5000 рисунки и колажи. В Барселона разхождащите се по Рамбла стотици хиляди туристи стъпват без да знаят върху една от творбите на Миро, изографисана върху паважа на централната алея. В Париж керамичните пана на Миро украсяват две от фасадите на централата на ЮНЕСКО. За тях той получава наградата Гугенхайм през 1957 година. Негови творби красят университета Харвард и летището на Барселона.
Който отиде в Барселона и обича изобразителното изкуство да знае, че Музеят на Миро ще му достави наистина голяма естетическа наслада.
Още за Миро:
Joan Miro Art
Хуан Миро в колекцията на Музея за модерно изкуство, Ню Йорк
Снимките са от септември 2014 година, когато с Марги се наслаждавахме на красотите на Барселона.
Най-често Миро е определян като художник - сюрреалист и абстракционист, оказал огромно влияние върху развитието на съвременното изкуство. Работи в областта на живописта, скулптурата, керамиката.
Първоначално Миро се присъединява към движенията на фовистите и на кубистите, но през 1925 година в Париж е привлечен от сюрреализма. Започва да използва необикновени материали, създава колажи и скулптурни обекти. В навечерието на Втората световна война напуска Париж и се преселва в малко градче в Нормандия, където създава прочутите си Констелации - един цветен и наивен свят от звезди, луната и слънцето. Миро е поразен от ужасите на войната и това е начинът му да избяга от нея. По-късно, след войната Миро се впуска в монументални скулптурни проекти, твори и в областта на керамиката.
Наследството, което ни оставя великият художник и скулптор е огромно - 2000 картини, 500 скулптури, 400 керамични творби и 5000 рисунки и колажи. В Барселона разхождащите се по Рамбла стотици хиляди туристи стъпват без да знаят върху една от творбите на Миро, изографисана върху паважа на централната алея. В Париж керамичните пана на Миро украсяват две от фасадите на централата на ЮНЕСКО. За тях той получава наградата Гугенхайм през 1957 година. Негови творби красят университета Харвард и летището на Барселона.
Който отиде в Барселона и обича изобразителното изкуство да знае, че Музеят на Миро ще му достави наистина голяма естетическа наслада.
Още за Миро:
Joan Miro Art
Хуан Миро в колекцията на Музея за модерно изкуство, Ню Йорк
неделя, 14 септември 2014 г.
Музеят на Дали във Фигерас
Театърът музей на Дали и любимата му Гала във Фигерос, намиращ се на по-малко от стотина километра от Барселона, е третият музей на Дали, който имах щастието да видя. Той е разположен в реставрира сграда на средновековен театър. Дали се бори десет години с управата на града, докато получи разрешение и финансиране. По-късно към комплекса са присъединени и съседни сгради, докато се стигне до сегашния вид на този изключителен музей - лабиринт на сюрреализма, както го нарича Дали.
Музеят надмина всичките ми очаквания не толкова с картините си, колкото с цялостното си творческо решение, изпълнено с неизчерпаемите фантазии на Дали, въплътени в свръхексцентрични скулптури, интериорни изненадващи решения, сюрреалистични портрети на Гала във всякакви планове, автопротрети, портрети на Гала и на Дали, корнизи от царевица, тавани от торби, украси от кофи и пр. и пр. И да снимам, и да разказвам, и да филмирам - все тая. Не може да се опише. Трябва да се види! Но - и да се види - трябва да се запознае човек с многобройните тълкувания на символиката на предметите и изображенията в творчеството на Дали, за да може поне да схване какво вижда. Сюрреализмът разкривал съдържанието на подсъзнанието, скритите мотиви, мечти, страхове, въжделения на човека. Засега оставам на изкуствоведите и психоаналитиците тълкувателната работа. От мен - снимките.
Поглед към музея откъм средновековната кула. Снимката е от Уикипедия. Фасадата е украсена с хлебчета - символ на най-ценното, без което не можем - храната. Хлябът е елемент от съкровената символика на Дали и присъства в много от творбите му. Яйцата на кулата също са често срещан символ в творчеството на художника.
Влизаме във вътрешния двор и разбира се се натъкваме на Божествената Гала, въздигната върху кадилака на Дали, а зад тях се издига висок стълб, завършваш високо над главите ни с лодка и гигантски висящи сини капки. А над всичко това - чадър.
Ето някои от моите снимки, които успях да направя в бързината:
Връзки:
Официалният сайт на музея
Музеят надмина всичките ми очаквания не толкова с картините си, колкото с цялостното си творческо решение, изпълнено с неизчерпаемите фантазии на Дали, въплътени в свръхексцентрични скулптури, интериорни изненадващи решения, сюрреалистични портрети на Гала във всякакви планове, автопротрети, портрети на Гала и на Дали, корнизи от царевица, тавани от торби, украси от кофи и пр. и пр. И да снимам, и да разказвам, и да филмирам - все тая. Не може да се опише. Трябва да се види! Но - и да се види - трябва да се запознае човек с многобройните тълкувания на символиката на предметите и изображенията в творчеството на Дали, за да може поне да схване какво вижда. Сюрреализмът разкривал съдържанието на подсъзнанието, скритите мотиви, мечти, страхове, въжделения на човека. Засега оставам на изкуствоведите и психоаналитиците тълкувателната работа. От мен - снимките.
Поглед към музея откъм средновековната кула. Снимката е от Уикипедия. Фасадата е украсена с хлебчета - символ на най-ценното, без което не можем - храната. Хлябът е елемент от съкровената символика на Дали и присъства в много от творбите му. Яйцата на кулата също са често срещан символ в творчеството на художника.
Влизаме във вътрешния двор и разбира се се натъкваме на Божествената Гала, въздигната върху кадилака на Дали, а зад тях се издига висок стълб, завършваш високо над главите ни с лодка и гигантски висящи сини капки. А над всичко това - чадър.
Ето някои от моите снимки, които успях да направя в бързината:
Връзки:
Официалният сайт на музея
Геният и музата(част 1)
Абонамент за:
Публикации (Atom)