Къщата, в която е живял писателят Г. П. Стаматов на улица "Юрий Венелин" в София

Малката и тиха уличка "Юрий Венелин" се намира в центъра на София и аз често минавам от там когато отивам да си купувам бои в книжарница "Слънчоглед" на ул. "Иван Вазов".

Не съм и подозирала, че минавам край дома на един напълно забравен български писател с трагични любови, самотник, който има своето достойно място в нашата литература и който - оооо, невероятно, съвсем по аристократски, дори е обявил дуел на Добри Немиров! Е, не се е сътоял, но фактът е интересен само по себе си!

В края на живота си, самотен, беден и нещастен, поразен от алкохола и болен, Георги Стаматов живее под наем на "Венелин" 11.

"Липсата на собственост ме освобождава от излишни главоболия и робуване на вещи. Това е моята обстановка след близо половин век труд за тая държава”, обяснява писателят защо няма нито пари, нито имот. /Вж. Магдалена Гигова., Янко Сакъзов отнема жената на Георги П. Стаматов /

Пак по сведение на Мария Гигова в същата сграда живее сестра му, която е омъжена за внука на граф Игнатиев, но братът и сестрата не поддържат никаква връзка, заради пиянството и трудния характер на писателя.

 Ето какво пише Александър Филипов за него:

"Потекло, литературни интереси. - Георги П. Стаматов е роден на 25 май 1869 година в града Тираспол, Херсонска губерния, [Русия]. Детските си и юношески години Стаматов е прекарал в Акерман, Одеса и Николаев, гдето е учил в гимназията. Макар и роден в българско емигрантско семейство, Стаматов всъщност е бил закърмен с условията и психиката на руския живот, и езикът, на който той най-напред заговаря, мисли и се учи - е руският език. Дори, както се споменава в една биографична скица за него, Стаматов до шестнадесетата си година не е подозирал своя български произход. И едва след Освободителната война узнава това - когато неговият баща-юрист, Порфирий Стаматов, се преселил в България и постъпил на служба като Председател на касационния съд, през 1879 година."

И по-нататък:

"Ние нямаме в нашата литература друг такъв художник на града. В това отношение Стаматов заема изключително място. Никой като него не е изобразил така пълно града и градския живот, никой не е създал такава редица градски типове. И покрай чисто художествената си стойност това реалистично изкуство има и цената на важен документ за своето време.

Техника и стил на разказите. - Стаматов е интересен за нас не само с изключителността на съдържанието на своята продукция, но и с неповторената оригиналност на художественото изпълнение, със своята своеобразна разказна техника.

Той е почнал с работи, които не се отличават особено от традиционните форми. Но постепенно неговото изкуство се е развивало, усъвършенствувало се е, за да стигне до сегашното свое състояние, да бъде единствено и неповторено в нашата белетристика." /Александър Филипов, Г. П. СТАМАТОВ/

А Мария Димитрова пише:

"Георги П. Стаматов е първият и единствен за времето си български писател, чиито сюжети ни отвеждат в големия град и ни запознават с живота там. У него липсват българското село и китните възрожденски градчета. В този смисъл Стаматов е първият творец от „градски тип“. Нееднократно е изказано съжалението, че един така популярен след Освобождението наш писател ще е толкова слабо познат днес. Една от причините: Стаматов не се преподава на децата в училище днес, няма го в учебната програма, а разказите му не се обсъждат сред широкия кръг читатели. Това го прави достъпен и известен главно за специалистите. Стаматов е най-големият сред неизучаваните автори. Сякаш се сбъдва пророчеството на д-р Кръстев, че писател с такава голяма сатирична сила като Стаматов го чака сигурна забрава." /Писателят, който искаше запетайките и тиретата да говорят повече от думите – Георги Стаматов/

Връзки:

Писателят Георги Стаматов научава родния си език едва 16-годишен

Георги Стаматов

Георги Стаматов – познатият и непознат писател в българската литература

Магдалена Гигова., Янко Сакъзов отнема жената на Георги П. Стаматов

Улиците на София: "Хан Крум"

Приятели, на който не му се чете, може пък да иска да чуе интервюто ми с Ирина Вълчанова по програма "Христо Ботев" на БНР  тук

Улица „Хан Крум“ е малка софийска уличка, намираща се между „Уйлям Гладстон“ и бул. „Евлоги Георгиев“.

Тук са разположени:

• две галерии – галерия „Ракурси“ и галерия „Крисмар“ /№11/ 

• 6 паметника на културата от местно значение и има предложение за още една сграда – тази на „Софийска вода“ да бъде обявена за паметник на културата 

• тук са живели много видни личности, хора на изкуството, международно известни учени, царски генерали, обществени дейци, журналисти и депутати, много от които са пострадали от комунистическата власт, а къщите им – национализирани. 

• Някога на ул. „Хан Крум“ са се намирали едно посолство Украинското посолство - в сградата на сегашната галерия Крисмар и Шведското консулство - в кооперацията на генерал Рачо Петров на номер 3.

Влизам в "Хан Крум" откъм бул. "Васил Левски" и се отправям към Канала, за да стигна до номер 41 - къщата на художничката Елисавета Консулова Вазова и на съпруга й Борис Вазов, най-малкият брат на поета Иван Вазов. Семейството заживява в къщата през 1923 г. като по думите на Елисавета по това време на тази улица са пасяли овце. 

"Хан Крум" 41

Елисавета Консулова-Вазова (1881 - 1965):

• е  една от първите български художнички;
• нейна е първата самостоятелна изложба на жена художничка у нас - през 1919 г.;
• тя е сред основателите на движението "Родно изкуство";
• е първата българска художничка, рисувала голо тяло;
• била е редактор на списанията "Художник" и "Дом и свят";
• рисувала е портрети на: Стоян Михайловски, Иван Вазов, Кирил Христов и на още много други писатели и актьори;
• по време на Балканската война е доброволка в холерната зона в Чаталджа, Ямбол и Лозенград, за което получава "Големия кръст" на Червения кръст;
• художничката е и основателка на първия куклен театър у нас.

Борис Вазов:

За него Тодор Панайотов пише: "В продължение на четири десетилетия той е сътрудник и редактор на най-престижните печатни издания в страната. В тях е автор на хиляди публикации, които най-често са подписвани с псевдонима “Сеяч” или „д-р Сеяч“. Десетилетия наред обаче Борис Вазов е пренебрегван от изследователите на пресата в България заради участието му в „буржоазния“ и „фашистки“ периодичен печат преди 1945 г. Така той остава незаслужено в сянката на по-големите си братя - патриарха на българската литература Иван Вазов и прочутите генерали Георги и Владимир Вазови.

...Борис Вазов е депутат в шест парламента и пет години е дипломат. Заема високите държавни постове подпредседател на Народното събрание (на два пъти) и е пълномощен министър в Прага.[ 6] Като общественик оглавява Софийския адвокатски съвет, председател е на дружество „Славянска беседа“ и на туристическо дружество „Алеко“, членува в Съюза на българските учени, писатели и художници, в дружество „Юнак“ и е активен масон." (Вж. Гл. ас. д-р Тодор Панайотов, Борис Вазов в развитието на българската журналистика през първата половина на XX век)

Бинка Вазова:

Втората дъщеря на семейството - Бинка Вазова наследява таланта на майка си, завършва графика в Пражката академия и специализира в Париж. Със съпруга си арх. Борислав Николов живее в Сопот и рисува старите възрожденски къщи. През 1956 г. в съавторство с Цанко Лавренов пише книга за майка си.

Професор Стефан Консулов:

През 1946 г. в къщата на улица "Хан Крум", на третия етаж заживява и братът на художничката, изтъкнатият учен, професор Стефан Консулов, известен биолог, чиито изследвания са ценени от научната общност по света. Ето какво пише за него Иван Алексиев: "проф. Консулов издава 17 книги и учебници и публикува десетки научни, научно-популярни и публицистични материали в най-малко 22 чуждестранни и 26 български периодични издания. От друга страна, прегледът на сп. „Природа” през периода 1907 - 1925 г. показа, че той е използвал и пет псевдонима (Ст. К - ов, Ст. К - в, Ст. К., С. К., К - в), а вероятно е публикувал с тях и в други издания. Очевидно става дума за обемно и широкотематично творчество, което не е обхванато библиографски и това затруднява изследването му, особено в частта на популяризацията на науката и публицистиката. Например в единствената библиография на трудовете на проф. Консулов (1940 г.) са описани 68 заглавия, от които на морска тема са три [12, с.309,311], докато само за целите на този доклад издирих още 46 морски заглавия..." (ПРОФЕСОР СТЕФАН Г. КОНСУЛОВ И МОРСКА БЪЛГАРИЯ

Но комунистическата власт не признава нито неговите заслуги, нито тези на дипломата и журналиста Борис Вазов. На последния спират пенсията, а професора отстраняват от Софийския университет, осъждат и пращат в затвора.

Връзки:
Елисавета Консулова Вазова първа у нас рисува голо тяло
Майката на цветята: Елисавета Консулова -Вазова
Бинка Вазова
Бинка Вазова и българската илюстрация - Култура - БНР

93-годишната жена помни превратностите на историятаПлеменница на Иван Вазов пише мемоари
60 години от смъртта на най-малкия Вазов брат отбелязаха в Сопот(ВИДЕО)

Кой кой е в големия Вазов род -генерали, пълководци, министри, лекари, журналисти и един велик Поет!
Гл. ас. д-р Тодор Панайотов, Борис Вазов в развитието на българската журналистика през първата половина на XX век

В Сопот представят книга за малкия брат на Иван ВазовИскра Ценкова, Спомен зад оградата, С., 2016

"Хан Крум" 31

Паметник на културата от местно значение

Великолепна къща, построена през 1922 година от Марко Рясков (1883 – 1972), управител на БНБ и министър на финансите през 30-те години на миналия век, участвал в спасяването на евреите в България, достоен българин с тежка съдба при комунизма. За заслугите на Марко Рясков за спасяването на България по време на икономическата криза през 30-те години на 20-ти век виж тук. 

За него Кръстьо Берберов в рубриката "Достойни българи" на в. Дума, пише: "Знаменит банкер, той прави много добрини през изпълнения си с премеждия живот и издига почтеността и любовта към България над всичко" (Защо мнозина целуват ръка на финансиста Марко Рясков)

След 1944 година в къщата му се настанява Антон Югов, който живее там до 1990 г. По-късно няколко пъти сменя собствениците си. В момента е ресторант.

Връзки:
Марко Рясков– спомени и документи
Софийските къщи: улица "Хан Крум"
Почтеност във всичко и не само на думи
Ресторант "Регина"
Историята на Марко Рясков или каква е цената на почтения живот
31 са ръководили БНБ, има и разстреляни

Хан Крум" 30

Къщата, построена през 1904 г. от генерал-майор Алекси Стоянов

Но парцелът, доколкото се ориентирах в информацията в интернет е принадлежал на търговеца и строителен предприемач Лазар Фтичев.

Столична община е предложила на Министерство на културата и НИНКН сградата да бъде обявена за културна ценност.

Алекси Стоянов е български офицер, генерал-майор, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), флигел-адютант на Н. В. Царя през Първата световна война (1915 – 1918). Флигел-адютант на цар Фердинанд I и цар Борис III през по-голямата част от военната си кариера.

Генерал-майорът има 3 деца. Дъщеря му Вяра загива на 10 януари 1944 г. при бомбардировките на София, а синът му Борис изчезва безследно след 9 септември 1944 г. Другата му дъщеря Надя е лична секретарка на цар Борис III, като след смъртта му преминава на служба при царица Йоана. След 9 септември 1944 г. е арестувана, подложена на репресии и въдворена в женския лагер „Босна“. По-късно към нея и съдбата й проявява интерес Иван Башев, който я измъква от Ножарево. Тя почива през 1983 г. на 78 годишна възраст.

Източници:Уикипедия

София иска по-добри стимули за опазването на сгради - паметници на културата

Неда Фтичева -първата концертираща цигуларка в България

Надя Алексиева Стоянова
Неосъществената любов на цар Борис III и Надя Стоянова
Лагерът в Ножарево

Изграждат паметник на генерал-майор Алекси Попов в Малко Търново, министерството отпусна част от парите

"Хан Крум" 23

Някога, някога, много отдавна, в тази сграда се помещаваше зъботехническа лаборатория. Помня, защото лично съм идвала тук. Но сега какво е, не знам.

Открих един сайт, на който сградата е описана така: Монолитната с облия фронтон: Семплата фасада на тази софийска сграда е декорирана с масивни каменни елементи. Релефни корнизи и фризове около прозореца допълват визията й, а финалният елемент е голям объл фронтон.

"Хан Крум" 20
Паметник на културата от местно значение

Някога сградата е принадлежала на В.В. /Д-р Витанов?/, 

чийто инициали са изписани върху фасадата над балкона

"Хан Крум" 18

Паметник на културата от местно значение, принадлежала на Ал. Златинов

"Къщата с геометричната фасада", както я определят в един сайт и я характеризират така: 

фасада, украсена с разнообразни, но семпли, предимно геометрични декоративни елементи. Вторият и третият етаж са отделени от релефен корниз, а под покрива й има красива дърворезба.

Малките Петте Кьошета

Магазин "Слънце и Луна" на ъгъла на "6-ти септември" и "Хан Крум"

Прекрасна кухня, отлично обслужване

"Хан Крум" 11; Галерия Крисмар

Собственик: Николай Големанов

Съвсем наскоро открих тази галерия. Не съм я изследвала, но установих, че разполага с постоянна експозиция с картини на Нерон! Бре! Бре! Под носа ми!
Някога в тази сграда се е помещавало посолството на Украина

Според   информацията, галерията предлага творби на:  Димитър Казаков-Нерон, Генко Генков, Дечко Узунов, Асен Белковски, Александър Мутафов, Елисавета Консулова-Вазова, Христо Йончев-Крискарец, Никола Маринов, Иван Христов, Иван Табаков, Никола Кожухаров, Георги Павлов-Павлето, Елена Пенева, Георги Желязков, Лика Янко, Димитър Киров, Петър Урумов, Вера Лукова, Иван Иванов, Христо Каварналииев, Марио Жеков, Добри Добрев, Борис Колев, Борис Михайлов, Станьо Стаматов и още над 100 автори.

Връзки:

ГАЛЕРИЯ КРИСМАР

НИКОЛАЙ ГОЛЕМАНОВ: „БЪЛГАРИНЪТ НЕХАЕ КАКВО ЩЕ СЛОЖИ НА СТЕНАТА СИ“

"Хан Крум" 12
бивша къща на Д. Арие - паметник на културата от местно значение

"Хан Крум" 9

Паметник на културата от местно значение 

Къщата е принадлежала на инж. Петър Сарафов. Построена е от австрийския архитект Карл Хайнрих, който е проектирал над 20 красиви сгради в София, включително и "Къщата с двата купола" на ул. „Мальовица“6, която е шедьовър на сецесионния архитектурен стил в София
Сградата се характеризира с красивите фризове на фасадата, и големи прозорци с елегантни арки на металните решетки на втория етаж

Тук се намира редакцията на Икономически вестник на немски език

"Хан Крум" 7
Бивша къща на Й. Караиванов - паметник на културата от местно значение

С учудване установявам, че в тази сграда все още се намира Клубът на филателистите, където някога, много отдавна, ме беше довел мой познат филателист. Всъщност това е седалището на Софийското филателно дружество "Петко В. Караиванов".

Петко В. Караиванов е първият български експерт филателист, един от най-големите познавачи в света и някога е бил филателен съветник на цар Борис. Той или синът му, подаряват част от собствените си помещения в сградата на филателното дружество.

Източници:

Търсят изчезналата царска колекция марки Иван Славков. Батето

"Хан Крум" 5
Тук е живял талантливият пианист Красимир Гатев

Връзки:
Красимир Гатев – артист, озарен от съвършената хармония на своите чувства и интелект

"Хан Крум" 4а; Галерия "Ракурси"

Галерията е една от водещите галерии в София. 

Основана е през 2004 година от Росица Чушева и Румяна Йонева.

"Хан Крум" 3

Паметник на културата от местно значение

Внушителната пететажна сграда е купена от небезизвестния Рачо Петров през 1903 година.
Според спомените на Кирил Христов, често посещавал къщата, на третия етаж е живеела Мара Белчева. Тук чести гости са били Дора Габе, Владимир Василев, самият Кирил Христов. На втория етаж е било Шведското консулство. Според внука на Рачо Петров, "...баба Султана не е живяла на ул. "Хан Крум", идвала е само от време на време..." (Вж. И. Цанова, "Спомени зад оградата", С., 2016). Чест гост тук е бил и княз Фердинанд.

След 9 септември наследниците на Султана и Рачо Петрови са пратени за 6 години в Белово, а домът им е национализиран. Във всяка стая са настанявани едно след друго семействата на заслужили партизани и общественици.  (Вж. И. Цанова, "Спомени зад оградата", С., 2016)

Ъгълът на "Раковски" и "Хан Крум"

"Хан Крум" 2

Кой не знай "Уго"?! Да го посети непременно! 

Поне навремето беш приятно, но сега, в интерес на истината - не знам!

"Хан Крум"1

В тази сграда идвам често. Ако отивам при джипито - влизам откъм "Хан Крум",

ако отивам на премиера на книга или на изложба, влизам в Градската библиотека откъм площад "Славейков" А някога, за кратко тук се помещаваше и Института по културата. Съвсем за малко, преди да бъде закрит през 2002 година.

Поглед към "Хан Крум" от "Уилям Гладстон"