Портрет на Асен Василиев от Николай Ростовцев
Роден е на 2 юни, през 1900 г. в Кюстендил.
Завършва Художествената академия в София.
Негови творби можем да видим на сайта на галерия "Сезони":
Заслугите му към историята на българското изобразително изкуство, музейно дело, църковно изкуство, са огромни.
Бил е учител и е един от първотворците на музейното дело у нас.
Участва в създаването на Института за изобразителни изкуство при БАН.
Бил е учител и е един от първотворците на музейното дело у нас.
Участва в създаването на Института за изобразителни изкуство при БАН.
Изследването на живота и творчеството на българските строители, резбари и зографи.
Проучва паметниците на културата в Македония.
Три пъти пътува до Света гора, занимава се със скалните манастири при с. Иваново, Тракийската гробница при Казанлък, възрожденските църкви в София, Бачковския манастир, Зографския манастир и с редица други паметници и теми.
Проучва и най-отдалечените църкви и манастири, създава уникални по своето богатство архив и картотека за всеки паметник и за отделните майстори на българското изкуство.
Участва в научноизследователските експедиции на БАН и допринася за популяризиране на малко известни паметници на българското изобразително изкуство в Добруджа (1954), Северозападните Родопи (1956), Средните Родопи (1958), Северозападна България (1956), Западна България (1957-58) и др. Творчеството му включва важни научни изследвания в областта на изкуствознанието.
Автор е на над 30 книги и монографии:
„Трем на Българското възраждане”
„Български възрожденски майстори”, „Ерминии. Технология и иконография”, „История на българското изобразително изкуство” са най-задълбочените и създадени с любов изследвания на уникалните творби на българските майстори от епохата на Възраждането.
„Трем на Българското възраждане”
„Български възрожденски майстори”, „Ерминии. Технология и иконография”, „История на българското изобразително изкуство” са най-задълбочените и създадени с любов изследвания на уникалните творби на българските майстори от епохата на Възраждането.
Източник: Литературно-рекламна агенция Лира