Цветове. Синьо.

С Марта обичаме синьото

"Основното семантично значение на синьото е истина, доверие, чистота. Синьото е цветът, който обикновено се възприема като символ на всичко духовно, на мъдростта. ...Синьото е най-дълбокият и нематериален цвят, символ на прозрачността - на въздуха, водата, кристала и диаманта. Освен символ на истината, той е символ и на вечността (защото истинното е вековечно), на човешкото безсмъртие. То е цвят на романтиката (на сините цветя, на тюркоаза и водата), на верността, но също така и на тайнственото (приказната “синя светлина”)... "

                                Д-р Албена Павлова в работата си "Знаковата система на цветовете"

Е, как да не обичаш синьото?

Стаята на Марта е в синьо и жълто.

Масата в стаята на Марта също е в синьо, както и дограмата на прозореца и радиаторът

В кухнята синьото доминира: сини са масата, хундертвасерско шкафче, столчетата

Столчетата имат сини орнаменти

И още много сини неща си имаме: мандалите на Валя, лъжичките на Валя и Марта, чинийки и шишенца всякакви нарисувани

Валини заигравки с Матис

Други публикации за синьото:

Синият период на Пикасо
Кобалтовосиньото на Фрида Кало

Картина на Деня: Ван Гог. "Черничево дърво" (в жълто и синьо)

Кобалтово синьото на Фрида Кало

Ние с Марта обичаме този цвят. Откриваме и много други хора, които го ценят. Например мексиканската екстравагантна художничка наивистка, политически активист, съпругата на Диего Ривера,  любовницата на Лео Троцки, според мнозина критици най-известната жена художник в света, Фрида Кало. Нейната къща в Мексико сити така се казва - Кобалтовосинята къща, където днес е музеят "Фрида Кало".

Цветовата комбинация е класическа - трите основни цвята - синьо, жълто и червено - безпогрешно, ярко, зареждащо с енергия

През октомври тази година в Сан Диего, САЩ, бе открита изложбата "Фрида Кало - нейният живот и нейната история, където за първи път могат да се видят събрани на едно място всичките й творби.

Връзки:

Музея
т на Фрида Кало
Фрида Кало за символиката на цветовете
Към галерията на Фрида в Уики
Фрида Кало - художник на болката
Книга за Фрида Кало и Диего Ривера от Гари Саутер
FRIDA KAHLO SHOWN IN THE CONTEXT OF HER LIFE

Най-известното кабаре в света - "Черната котка", Монмартър, Париж

От Париж преди години, си купихме с Марта два комплекта коркови подложки за чаши с картинки от знакови места във френската столица. Всички подложки са красиви, но аз особено харесах една подложка с черна котка. Нищо не знаех до този момент нито за кафенето "Черната котка", нито за художника Теофил Александър Стейнлен.  Само нашият котак Отьо знаеше, но... нищо не измяукваше по въпроса.

Ето картината на нашата подложка:

По-късно разбрах каква е връзката между черната котка, кабарето със същото име, и художника Стейнлейн.

Теофил Александър Стейнлейн (1859, Лозана - 1923, Париж) е швейцарски и френски художник, график и илюстратор, работил както в реалистичен стил, така и в стил модерн. Художникът пристига в Париж през 1878 година, след 5 години се заселва в Монмартър и се сприятелява с парижката бохема, в частност с посетителите на кабарето "Черната котка", с художниците Тулуз Лотрек и Адолф Виле. Прочува се с плакатите, които прави за "Черната котка" през 1900 година.

Кабарето "Черната котка" било популярно сред парижката бохема. Посещават го прочути художници, скулптори, музиканти. В него пее легендата на френския шансон Аристид Брюан, който му посвещава известната си Балада за черната котка, в него свири ексцентричният композитор и реформатор на европейската музика от първата четвърт на 20-ти век Ерик Сати.



Визитна картичка на кабарето "Черната котка":

• Открито е от художника Рудолф Салис през 1881 година; 
• Закрито е през 1897 година; 
• В други европейски градове се откриват подобни заведения като барселонското "Четирите котки" например; 
• кабарето функционирало като нощен клуб, имало художествен салон и вариете с пиано музика; 
• основателят на кабарето Салис изпълнявал ролята на конферансие и по думите му "Черната котка" било "най-необикновеното кабаре в целия свят", тъй като там посетителят можел да срещне най-известните хора на Париж и посетители от целия свят; 
• Сред най-известните посетители били Мопасан, Пол Верлен, Клод Дебюси, Ерик Сати, Алфонс Але, Пол Синяк, Стринберг, Аристид Брюан и много други. 
• За да се поддържа престижа на кабарето, имало и списание "Черната котка", което излизало на всеки две седмици. 

Връзки:

Черната котка на Париж - историята на едно кабаре

За кафенето "Четирите котки" в Барселона, вдъхновено от парижкото кафене - в нашия блог

Ерик Сати в Ютюб

Le Chat Noir: Historic Montmartre Cabaret

Котките в изкуството. Т.С. Елиът. Книга на Стария Опосум за котките

И да съм знаела някога, бях забравила, че стиховете на Елиът за котките, които той пише в писма до кръщелниците си, са в основата на прочутия мюзикъл на Андрю Лойд Уебър "Котките". Но - нашият домашен любимец Роки, АВТОР и вдъхновител на тази рубрика, ме погледна толкава красноречиво-презрително, че веднага "видях" с вътрешното си зрение книгата на Елиът в нейното първо издание:

Стиховете са писани през 30-те години на миналия век под псевдонима "Старият Посум" (съкратено от "опосум), даден на поета от Езра Паунд. През 1939 година са публикувани с илюстрациите на Николас Бентли. У нас книгата до колкото ми е известно не е превеждана, но е известна под името "Практическо отглеждане на котки".

Тук можем да чуем Елиът, рецитиращ първото стихотворение от книгата  - "Thе Naming of Cats"

Ето и други издания на книгата на Елиът:

Наскоро отново ми попадна превода на това стихотворение в една публикация във Фейса. Който го има, моля, да го публикува отново.

Връзки:
Томас Стърнз Елиът. Избрани стихове. Превод: Владимир Левчев. 

Към албума на Роки във Фейса

Котките в изкуството: Росини. Комичен дует между две котки. Изпълняват: Монсерат Кабайе и Конча Веласко

Рубриката се води от Роки, познат също и като Отьо В. Попов, норвежки котарак с цвят по паспорт "Горска кикерица", демек - УНИКАТ във всяко едно отношение. Роки е творческа личност със склонност към свръхсетивни преживявания по време на сън.

Нашият Роки. Артистичен и в съня си.

А ето и неговият избор:

А в албума си от 2000-та година "With All My Heart" Кабайе изпълнява този дует с дъщеря си Монсерат Марти.

Гурме вдъхновенията на Марта: Рецепти за зимни салати

Кулинарните търсения на Марта за еко рецепти, здравословни храни и вкусни изкушения откриха интересни рецепти на кулинарните страници на сайта на Национално обществено радио на САЩ:

Салата от карфиол

Салата от фарро с лимон, авокадо и шам-фъстък

Към страницата с рецептите

Шарени лъжички, лъжици, лопатки и вилици, дървени

Валя е майстор на рисуването върху дървени лъжици. 
Повечето ни приятели имат поне по една лъжица - подарък от Валя.

А пък тази лъжица е изрисувана от Марта:

Ако нямате в кухнята си ошарена дървена лъжица, лъжичка или няколко такива, производство на Валя, знаете какво да направите 

(както казва една наша близка приятелка).

Ако не обичате лъжици - дървеното гребенче също е подходящо.

Изложба на трима от най-великите абстракционисти: Музей на изкуството на Базел

Изложбата е открита на 8 септември тази година и ще продължи до 19 януари догодина. Представя творчеството на трима големи модернисти:

• Пийт Мондриан (1872 - 1944), холандец, един от основоположниците на абстракционизма заедно с Василий Кандински и Казимир Малевич. 

.

Творчеството на Мондриан оказва влияние върху множество сфери на поп културата, модата, дизайна:

  

Барнет Нюман (1905 – 1970), американец, син на емигрирали в САЩ руски евреи, виден представител на абстрактния експресионизъм, смятан за един от най-големите художници на САЩ. Творчеството му е пример за най-добрите постижения на модернизма. Определят го като екзистенциалист, предшественик на минимализма, духовен художник, повлиян от еврейския мистицизъм.

Барнет Нюман, "Кой се страхува от червеното, синьото и жълтото, 1966

• Дан Флавин, (Ню Йорк 1933 – 1996 Ривърхед, Ню Йорк), американец, минималист, известен с инсталациите си от флуоресцентни лампи.

Дан Флавин

Неозаглавена (в памет на Харолд Йоаким) 3, 1977

розова, жълта, синя и зелена хлуоресцентна светлина

Copyright © 2013 National Gallery of Art, Washington D.C.

Връзки:

Към сайта на Музея на изкуството, Базел
Интериорни решения "ала Мондриан"
18 платна на Барнет Нюман
За Дан Флавин и творчеството му на български език
Ретроспективна изложба на Дан Флавин, Национална галерия на изкуството, Вашингтон
:Модели на Найке с "Мондриански" дизайн

София - европейска столица на културата: Галерия за съвременно изкуство "1908"

Еееех, тази галерия вече не съществува. Мъчно ми е!

Посещавала съм галерията за съвременно изкуство на улица "Ангел Кънчев" 1 няколко пъти и винаги откривах интересни неща. Тези снимки са от май 2013 година, когато минах пътьом край галерията, насладих се набързо на изложбата на Росен Рашев-Рошпака и продължих по задачи.

Една от собственичките на галерията.

 Картини на Росен Рашев:

Харесвах тази галерия, харесвах изложбите, които организираха.  По мои бегли наблюдения, повечето от тях бяха свързани с изкуството на Изтока.

Зима е. На път към Радиото

Алеята към Радиото с орязаните дървета. 2012 година. Миналата. Сега дърветата имат повече клони. И по-малко сняг. Дано завали за Коледа.

В София през последните години няма много сняг. Жалко. Отдавна отминаха годините със зимните ваканции заради снега. Но тогава нямаше коли и снегът се задържаше чист и бял дълго време. И на пързалката стояхме с часове, а после - вкъщи, се греехме до печката. В нашия апартамент в центъра на София се отоплявахме с истинска печка и с въглища. Хубаво беше. Носталгия.