петък, 30 май 2014 г.

Къщата на Сирак Скитник в София

Къщата се намира на ул. "Борова гора" 28 в квартал Лозенец. 
Снимката направих през 2014 година във връзка с честването на 80-годишнината от основаването на БНР



Стилизираните букви СС над входната арка.



Искра Цветкова разказва за построяването на къщата:
"Странна двуетажна къща с декоративен облик и две стилизирани букви "С" над входната арка. Тази артистична постройка се отличава от всички останали на тихата столична уличка "Борова гора". В нея се преплитат имената на двама големи българи от първата половина на миналия век. Скицата е изработена в началото на 20-те години от арх. Георги Овчаров специално за Сирака, един от най-близките приятели на архитекта. Парцелът е отпуснат от общината на подпоручик Панайот Тодоров Христов като обезщетение и награда за героичното му участие в Първата световна война. Това е рожденото име на живописеца, поета, публициста и сценографа, наричан от всички с младежкия му артистичен псевдоним - Сирак Скитник. През 1917 г. парче от шрапнел попада в гърдите му и остава там завинаги. Лекуват го в Германия, но задухът и кризите, които го приковават често на легло, го спохождат през целия му живот. Тежката рана ще стане по-късно и причина за ранната му смърт.

Синьо антре, синя дървена стълба, извиваща се между приземния етаж и тавана, прозорци с форма на стилизирани сини лалета. На втория етаж някога се е намирало просторното ателие на художника. Сред малкото запазени до днес вещи от онова време са полилеят от ковано желязо и камината, в дъното на стаята е дървеният подиум, където Сирака е опъвал платна върху триножника, за да рисува сините си картини." (Искра Цветкова. Рапсодия в синьо)
Къщата е проектирана през 1926 година от арх. Георги Овчаров (негово дело са и Биологическият факултет, Министерството на вътрешните работи, както и бившият мавзолей). Обявена е от Министерството на културата за архитектурен паметник от национално значение.

Накратко за Сирак Скитник, който според мнозина изследователи на живота и творчеството му, е една от най-влиятелните личности в българския културен живот между двете световни войни:

Роден е през 1883 г. в Сливен. През 1902 г. завършва богословското училище в София, след което работи като учител. През 1908 г. заминава за Санкт Петербург, където учи живопис заедно с Марк Шагал и Василий Кандински. Участва в Балканската война и е награден с орден за храброст.

Бил е редактор на сп. "Златорог", драматург и артистичен секретар на Народния театър, библиотекар в Министерството на просвещението, председател на дружество "Родно изкуство". Той е избран за пръв председател на Съюза на дружествата на художниците през 30-те години на 20–ти век, а през 1935г става главен уредник на Българското радио. Заема този пост до смъртта си през 1943 година.

Връзки:

Дни на отворени врати в приказната къща на Сирак Скитник
Да съхраним паметта на Сирак Скитник

сряда, 28 май 2014 г.

Сирак Скитник като илюстратор


Сирак Скитник е илюстрирал любимото ми стихотворение от любимия ми поет.



Второ допълнено издание с илюстрации от Сирак Скитник от 1920 г.


неделя, 25 май 2014 г.

Позабравените творци на Радиото. Петър Витанов: Първият български радиоговорител

"Една голяма сензация, която помня от младостта на нашето радио през онези години, беше наградата на първия щатен говорител на Радио София Петър Витанов, присъдена му от Европейската асоциация за радиоразпръскване. Той получи тогава второ място в класирането на европейските говорители от всичките национални радиостанции и това беше признание не само за неговия глас, но признание и за България. Каквото и да казваме – по онова време „европейските" хора не знаеха бог знае колко за нас и „точката", получена от Витанов, все пак бе нещо". (Драган Тенев. "Тристахилядна София и аз между двете войни", София, Български писател, 1997, с. 149-154.)
Петър Витанов, Петър Витанов - един от първите говорители на Радио София, 
автор на книгата за първите години на БНР


Из интервюто на в. "168 часа" с Божидар Витанов, син на Петър Витанов":
"Баща ми, Петър Витанов е бил говорител по радиото преди 9 септември 1944 г. Спечелил е второ място на международен анонимен конкурс за радио водещи през 1937 г., а на първо място се е класирал известният Левитан от СССР. Искаха да го съдят от Народния съд, защото като репортер е отразявал народната скръб по време на погребението на цар Борис III, но тогавашният културен елит се застъпи за него и не допусна това да се случи." (Форум Сливен.нет)

ВРЪЗКИ:




събота, 24 май 2014 г.

Фабрика Тулан - първата българска радиофабрика


„Тулан“ (TULAN) е първата българска радиофабрика. Всички радиопарати с имена „Универсал“ и „Тулан“, са нейни оригинални продукти. Повечето от запазените досега модели са произведени след 1930—1935 година.


Фабриката е основана от инж. Светозар Матеев Пренер в Бургас през 1927 г. Тя е и  първата европейска фабрика за радиопредаватели извън САЩ. 

Пренер  допринася много и за промишлената електрификация на България с каБелите, които произвежда. След бомбардировките през 1944 г. София е възстановена с кабелите на "Тулан".


Радиоапаратите „Тулан“ били евтини и стабилни, с много оригинални патентни решения в тях.

Фирмата „Тулан“ печели държавни и обществени поръчки — на пощите, на железниците, на общините, на отбраната, на учителите. На конкурсите за държавните поръчки „Тулан“ побеждава марки като „Оптальове“, „Радио Менде“, „Кьортинг“, „Телефункен“, „Саксен-Верке“, „Олимпия“, американския „Пилот“ и др.

Всички части, с изключение на радиолампите, се произвеждали във фабрика „Тулан“. По фирмени и патентни съображения някои от тях носят самостоятелни марки. Инж. Пренер, в партньорство с колеги от стъкларската промишленост в България, дори бил в състояние да пусне и производство на радиолампи, но условията, които настъпили след 1933 година в Европа, попречили на вноса на специфични суровини, необходими за производството на стъклото и съставните елементи на лампите.


Фабрика „Тулан“ е национализирана и закрита след политическата промяна в България през 1944 г. 
Инж. Светозар Пренеров почива на 52 годишна възраст, съкрушен от ударите, които политическия режим несправедливо му е нанесъл тогава.
За фабрика „Тулан“ и нейния създател е поместена подробна информация в двутомната „История на българското радио“ на вече покойния проф. Веселин Димитров. Там е цитирана и кореспонденция на автора със сина на Светозар Пренеров — инж. Емил Пренеров, сега покойник, с която се уточняват факти от историята на „Тулан“. Инж. Емил Пренер е дългогодишен преподавател по микроелектроника в техническия институт в Бургас и изобретател. Той е Почетен гражданин на град Бургас.


Още за фабриката и нейния създател: Дарин Камбов в Българските събития на ХХ в.

Позабравените творци на Радиото. Йордан Стубел

Рубрика "Позабравените творци на Радиото"

Йордан Стубел, главен уредник на литературно-художествения отдел
на Радио София. За кратко време е бил директор на Радио София. 

Започнах тази рубрика преди години по повод 80-годишнината на Радиото.
И веднага попаднах на нещо, което не знаех. 
Любимата песничка на дъщеря ми Марта е написана от големия български детски поет Йордан Стубел. 
Същият, който е бил уредник в Радио София. 
Същият, който е осъден от Народния съд само защото е бил директор на Радиото.
Йордан Стубел е творческият псевдоним на Йордан Иванов Бакалов (1897-1952). Роден е в София, но произхожда от стар и заможен еленски род. Завършва гимназия в София,  следва право в Софийския университет и специализира в Париж (1925-26).  
Поетичният му дебют е през 1914 г. В творчеството му се чувства влиянието на символизма и на естетиката на кръга около сп. "Златорог". 
Творчеството му за деца е огромно. По-известните му стихосбирки са: „Небивало” (1931), „Пролетно хоро” (1933), „Бабина градинка” (1937), „Сурва, сурва година...” (1938), „Мома хубавица” (1938). През 1930 г. заедно с Г. Константинов и Н. Фурнаджиев редактира авторитетния литературния седмичник „Съвременник”. Сътрудничи на почти всички детски литературни издания, както и на сп. “Златорог”, в. “Зора”, “Българан”, “Лит. глас”, на сп. “Везни”, “Листопад”, “Сила” и пр. 
Йордан Стубел е един от инициаторите за създаване на български ПЕН–клуб.

През 1944 г. е арестуван и съден от така наречения "Народен съд", пред чийто специален съдебен състав (Шести) са изправени общо 105 интелектуалци, учени, писатели, художници и журналисти. Като директор на Радио София през фашисткия режим, Йордан Стубел е обявен за "Враг на народа" и осъден на 1 година затвор. Там се разболява от туберкулоза. Общо 106 интелектуалци са осъдени заедно с него, някои от които - на смърт. Присъда получава и известният радио говорител от царското време Петър Витанов. Не дълго след освобождаването си от затвора, Йордан Стубел умира на 55 годишна възраст. Книгите му не се издават по време на комунистическия режим.



Цитирам:
"Образователно-възпитателен отдел - уредник Й. Стубел. Сказките, които излизат от този отдел, засягат всички области на човешката духовност и знание: литература, изкуство, езикознание, философия, религия и богословие, история, география, математика, приложни знания, природна наука, предпазна медицина, наука за храненето, библиография и др. Въпреки голямата разновидност на тия сказки, те са подчинени на една основна линия, на една вътрешна мисъл. Темите се разработват конкретно в популярна форма, за да бъдат общодостъпни и лесно възприети. По-голямата част от говора на радиото покрива преди всичко национално-просветните и нравствени нужди на българина. Чрез образователно-възпитателния отдел радиото е особено чувствително към всички животрептущи въпроси, които вълнуват народната душа. За провеждането и осъществяването на своята национална пропаганда радиото изхожда и има за основа преди всичко нашия бит, фолклор, история и родна църква, като най-здрави и чисти извори, в които е изявен духът и съзнанието на нашия народ. Успоредно с тази дейност, чрез този отдел радиото следи всички актуални въпроси и злободневия, всички културни събития и проблеми, налагани от бурното време, в което живеем." (Снимки и репортажи на първия български радиоговорител Петър Витанов
"В изброяването на народните гении, низвергнати от комунистите, е и Йордан Стубел. В края на 30-те и през 40-те години той издава народно-религиозни песни, народни приказки и стихове за деца. През 1943г. излиза стихосбирката му за деца „Игличина полянка“. Същият е работел и в Радио София, което е било повод да се разправят с него. Загива скоро след идването на антинародната власт. Вечна му памет и лека му пръст!"ТИТАНИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА РЕПРЕСИРАНИ ОТ КОМУНИСТИТСписък с велики българи от цвета на българската интелигенция, репресирани от комунистическия режим



- 40-те години на 20 век: Йордан Стубел


Връзки:

Терорът на ДС срещу писателите след 9 септември 1944 г.
За българските писатели „фашисти'
Книгата на Хр. Бръзицов 3000 нощи в затвора
ОТПРАВЯТ ПИСАТЕЛИ НА ЗАКОЛЕНИЕ
Йордан Стубел
„Радио София“ след 9.IX.1944 г.
Да си спомним заедно за Фра Дяволо
ЙОРДАН СТУБЕЛ: ЗАБРАВЕНИЯ ЛИРИК
ТОЙ БЕШЕ ОТДАДЕН НА ДЕЦАТА, НА СЕМЕЙСТВОТО И НА БЪЛГАРСКИТЕ ТРАДИЦИИ
Йордан Нанчев. ПОЕТ НА ТИХИ, РАЗНОЦВЕТНИ ПЕСНИ…
Йордан Стубел и "Чудният свят" на българското детство

Йордан Стубел и Дора Габе, Ок. 1926 (Фотоизложбата „Писатели през фотообектива“)



вторник, 6 май 2014 г.

Ашмолиън - първият университетски музей в света, Оксфорд, Англия


Основан през 1683 година, музеят Ашмолиън в Оксфорд е считан за най-значимият университетски музей на изкуството в света. Колекцията му е голяма, богата и разнообразна и включва творби от древното египетско изкуство до съвременното изкуство на Китай.

Музеят носи името на Елиъс Ашмол (Elias Ashmole 1617-1692), страстен английски колекционер на предмети от древността, който подарява своята богата колекция, а също и библиотеката си, на Университета в Оксфорд и така поставя началото на музея.


Elias Ashmole





Европейските творци са представени богато. В музея могат да се видят творби на Сезан (ако имате късмета да посетите Оксфорд тази година можете да видите изложбата на Сезан до средата на юни.

Връзки: 

МУЗЕЯТ „ASHMOLEAN” В ОКСФОРД СЕ СДОБИ С ЕДНА ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ЧАСТНИ КОЛЕКЦИИ НА КИТАЙСКО СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО (27.12.2013)


Въведение в археологията, НБУ

Изложбеният сезон за 2014 г. в музея „Ashmolean” в Оксфорд стартира с изключителна експозиция, представяща за пръв път в Европа колекцията от произведения на импресионизма и пост импресионизма на Хенри и Роуз Пърлман. Изложбата включва 50 творби от 20 художници – от Гюстав Курбе до Жак Липшиц, както и група от картини и акварели на Пол Сезан.

Елсуърд Кели - от реализма до абстракционизма


Елсуърд Кели е художник, скулптор и литограф. За него казват, че работи във всички направления на изкуството - от реализма до абстракционизма. Известен е преди всичко с работата си с цвета и формата, с гигантските си творби, с минимализма си, който ни дава много.







Слайд шоу от изложба на Ellsworth Kelly


COLOR, SHAPE, AND ELLSWORTH KELLY


Black over Blue, 1963, , San Francisco Museum of Modern Art, The Doris and Donald Fisher Collection


Музей на изкуството на Базел - първият общински музей в света

Музеят на изкуството на Базел има галерия и отдел за рисунки. Акцентът е поставен върху картини и рисунки от художници, творили в региона на Горен Рейн между 1 400 -та и 1 600-та година, както и през 19 и 21 век.

Музеят притежава най-голямата в света колекция от творби на фамилията Холбейн. От представителите на Ренесанса колекцията му включва творчеството на Конрад Виц, Мартин Шонгауер, Лукас Кранах Стари, и Матияс Грюневалд. Повечето от тези ранни ценности са принадлежали на базелския адвокат Базилиус Амербах. Градът ги откупува през 1661 година и те образуват сърцевината на първият общински музей в света.

Конрад Виц (1 400 - 1445/6, Св. Кристофър, 1435

Конрад Виц, Есфир пред Артаксеркс, 1434-1435

Лукас Кранах Стари, Автопортрет, 1550

Лукас Кранах Стари, Портрет на Мартин Лутер, 1529

Сред най-добрите творби от 19 век са работите на родения в Базел Арнолд Бьоклин. От творчеството на 20-ти век акцентът е върху кубизма (Пикасо, Брак, Леже), немския експресионизъм, абстрактния експресионизъм и американското изкуство след 1950 година. 

Пабло Пикасо, Жена с шапка, 1941-42


Фернан Леже, Синя китара и ваза, 1926

Фернан Леже, Натюрморт, 1927