Случайни фрагменти из живота на Жабчето и на Мъдрата Сова
Жабчето се втренчи любопитно в заглавието на книгата, която си купи относително скоро, но след като я прегледа набързо, я забрави някъде там, в голямата си библиотека.
Ооооо! Квааа, кваааа, провикна се то радостно и грабна книгата. Я да се гмурна в този най-оплетен-заплетен свят на странности, загадки, логики овъртяни, чудатости нечувани и пр! Но… много е горещо, хм, къде да се настаня, огледа се Жабчо, засили се, затича се и - пльок - гмурна се в студената вода във ваната. Блаженство от n-та степен! И в освежената му жабешка главичка най-неочаквано прозвуча великото хайку на великия Мацуо Башо:
Старо езеро!
Жаба скача в него -
звукът на вода.
Тъкмо се отпусна в поетична наслада …. и…О! Чу друг превод:
Старо езеро.
Жабешки скок –
пльок!
Жабчо се умили от възхита и благодарност към най-големия японски поет, съчинител на известните в цял свят японски кратки стихове хайку. Този ненадминат талант е възпял него, Жабчо!Възпял и то нееднократно:
Лениво блато.
Ето – жабка подскочи.
Води разплиска.
И Жабчо забрави за момент за парадоксите и се отпусна в поетичен транс. След миг отново чу японски глас:
Не се предавай,
малко жабче!
Иса е с теб.
Иса
Иса?! О! Още един голям японски поет! Мой приятел!?? Дава ми сила!!! Но какво има предвид? За какво да не се предавам? За парадоксите ли? Ами…, няма да се предавам, ще се мъча, ще се пъча, но парадокси ще си сътворя! И запя:
Парадокси, парадокси
Има много по света
Кой ги знае, кой не знае
За това светът нехае!
И съчини парадокс:
Който пее зло не мисли,
който мисли да му мисли!
Е, да, ама не, парадокс туй не е! Жабчо затвори очички, опъна се по гръбче върху студената вода и се отпусна във водна медитация. И пред плуващия му вътрешен поглед се яви … О, ами хм, ами… да… това е самият Сократ! Сократ му намигна и Жабчо чу древния му старогръцки глас с интонация на оратор, говорещ или на някой атински площад, или на модерната ораторска платформа TED:
“Колкото повече знам толкова повече знам, че нищо не знам."
Е, да, разбира се, това е парадокс, уважаеми Сократе - хем знаеш, хем нищо не знаеш! А може би не знаеш, че знаеш? И Жабчо се напъна да измисли парадокс, но…. нещо друго се яви в мисълта му:
Някои мърморковци са интелигентни.
Някои жаби са мърморковци.
Следователно някои жаби са интелигентни.
Ето туй е! Доказах, че ние жабите сме интелигентни! И Жабчо грабна телефона и звънна на приятелката си Мъдрата Совичка. Не можеше да не се похвали.
Валя Попова
Снимки: Интернет
#Жабчето
#Бухличка
