четвъртък, 16 януари 2020 г.

Кой построи сградите на резиденциите на двама посланици у нас?


Родната къща на нашия герой, нарисувана от самоковския художник, проф. Васил Захариев

В търсене на отговора на този въпрос се натъкнах на все още покритата с булото на мистерията личност - Анжело Куюмджийски. И започнах ровенето в Гугъл. Ето какво успях да открия:

Анжело е български евреин от Самоков, роден в семейството на обедняващи златари през 1896 г. Как ли не го наричат:

  • един от най-богатите, влиятелни и загадъчни хора, раждали се някога в България,
  • авантюрист, аферист, борсов спекулант
  • филантроп, патриот, дарител на много къщи на общините на Самоков, София и Варна
  • шпионин, агент на ЦРУ,
Информацията за живота и дейността му е оскъдна, много обстоятелства са неизяснени, много твърдения – недоказани!Още повече, че е успял да унищожи всичките си снимки преди да емигрира в САЩ и досега не знаем как е изглеждал!
  • Смята се, че е прототип на главния герой в романа на Димитър Димов "Тютюн" – Борис Морев,
  • има подозрения, че е финансирал атентата в църквата "Света Неделя" през 1925 година, но не са открити надеждни доказателства,
  • успял е да си издейства по едно и също време гражданство на три държави
  • след като емигрира в САЩ е произведен полковник от разузнаването и като такъв е присъствал като член на американската делегация на срещата между тримата велики Сталин, Чърчил и Рузвелт в Техеран
  • говори се, че той е вербувал известния двоен агент Иван-Асен Георгиев
  • приятел на принц Кирил и на Цар Борис Трети
  • активно работил за откъсването на България от тристанния пакт и напускането й на войната
Ето някои подробности:
ПРОИЗХОД:
Според някои автори дори годината на раждане на нашия герой не е точно изяснена, въпреки че повечето цитират 1896. Роден е в Самоков като Рахамим Нисим Куюмджи в семейство на златари / куюмджия на турски означава златар/. Както баща му, така и дядо му упражняват този занаят. Но има и версия, че е осиновено дете, чиито родители, българи, загиват от болест.

Имал е двама братя. Във второто допълнено издание на книгата си „Семкарчето милионер или възкръсващият евреин” Христо Ярловски разказва за срещите си с проф. Ирис Паруш, дъщеря на Виктор Шемтов, дългогодишен министър на здравеопазването в Израел и син на Рахамин Куюмджийски, брат на Анджело. Според Уикипедия Виктор Шемтов е виден израелски политик, два пъти министър на здравеопазването, дългогодишен депутат в Кнесета, ръководител на комисиите по здравеопазване и най-видният израелски политик от български произход. Досега не съм попаднала на информация за други роднини на Анжело.

ОБРАЗОВАНИЕ
Семейството му не е богато и не може да му осигури добро образование . Говори се, че се запознал с американските протестантски мисионери в града, основатели на Амеркианския колеж в Самоков, които купували от него семки /от тук и първият му прякор "Семкарчето"/, те харесали неговия ум и предприемчивост и му осигурили стипендия, за да следва право в Сорбоната в Париж. Завършва с отличие и златен медал. Според легендите, преди да замине за Париж прави първата промяна на името си и се кръщава Анжело, за да звучи по-европейски. 

Стара снимка на сградата на Американския колеж в Самоков

СЕМЕЕН ЖИВОТ И ЛЮБОВНИ АФЕРИ
В Париж се жени за красива, фина, елегантна и богата, но глухоняма белгийска аристократка, чието име така и не открих. Любовта на живота му се казва Ирина, лекарка от Самоков, с която се среща в продължение на много години във вилата си в Боровец, която й подарява преди да имигрира в САЩ. Според някои легенди има деца, според други - не!

БОРСОВИ ИГРИ, ФИНАНСОВИ АФЕРИ, БАНКЕРСТВО, ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО
Повечето автори определят Куюмджийски като най-богатия българин. Ето какво пише Мариана Първанова: "Всъщност не Буров, а банкерът Анжело Куюмждийски е бил един от крезовете на България. Известна е неговата фраза: "Моето приятелство търсят видни политици, защото техните полици са заключени в личния ми сейф." /Изкушение/

Още по време на следването си в Париж установява връзки с финансовите кръгове на страната, става член на Еврейската масонска организация "Джойнт", и разширява контактите си с бизнес света на Европа. Получава много предложения за работа, но решава да се върне в България и да работи за нейното възстановяване след края на Първата световна война. По това време, п
рез 20-те години на миналия век, в София се основава Фондовата борса за търговия с акции и ценни книжа и Куюмджийски става един от най-активните играчи: купува дялове от най-добре развиващите се български предприятия и светкавично натрупва огромно състояние. Това му дава възможност да привличе чуждестранни капитали - предимно белгийски и френски, да основава банки, да кредитира и да влезе в бордовете на най-големите предприятия в България, в които е главен акционер:
  • оглавява най-гигантското акционерното дружество „Съединени тютюневи фабрики“, обхващащо едва ли не цялата тютюнева индустрия в България;
  • претужава дялове от фабриката на Беров и Хоринек за вълнен текстил в София, от керамичното дружество „Изида“ в Елин Пелин и др.
  • подпредседател е на акционерното дружество Орел
  • към края на 30- те години основава с фабриканта Асен Николов параходно дружество
ПАТРИОТИЧНА ДЕЙНОСТ И БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ:
Когато се връща в България след края на Първата световна война се включва активно във възстановяването на страната ни не само чрез банковото дело и кредитиране на дейността на успешните български предприятия, но и чрез благотворителност.

През 1937 година основава Фондация за подпомагане на бедни студенти” с капитал 7 милиона долара. Всяка година 30% от лихвите се отделят за финансиране на образованието на бедни студенти в най-добрите университети на Европа, а останалите 70% се изразходват за изхранване на студенти в стола на Студентския дом.

Подарява сгради на общините в Самоков, Елин Пелин и София

Според спомените на Ванче Михайлов дарява средства за издръжката на ВМРО...

КРАСИВИТЕ КЪЩИ НА АНЖЕЛО КУЮМДЖИЙСКИ
През 1928 година си построява просторна и внушителна семейна къща на ул. "Оборище"27 в стил необарок. 

Резиденцията на френския посланик в София. Архитекти  Тодор Златев и Димитър Коев.
    По това време, обаче, барокът отстъпва по популярност на нови архитектурни влияния, идващи от Германия. Жена му и приятелите му обявяват бароковата къща за "старомодна" и Анжело бързо я продава на френските власти за посолство. Не след дълго построява нова къща на ул."Велико Търново" 18 в стил баухаус, където живее със съпругата си. По-късно, от 1947 година до днес, тя е резиденция на американския посланик. Третата къща, за която намерих информация, е вилата му във Варна. Споменатата по-горе Мариана Първанова преразказва спомените на варненеца Димитър Грънчаров, според когото вилата на Куюмджийски будела особено възхищение, и била единствената, за която целогодишно се грижели иконом и градинар от Франция. Освен че градината била чудесно поддържана и приличала повече на парк, в нея имало гълъбарник, което тогава правело особено впечатление. А Христо Марков цитира Сашо Сталийски по повод вилата във Варна: "Запитах стария Сашо Сталийски, на когото бях на гости, чие е това архитектурно бижу, и чух интересна история: „На Анжело Куюмджийски. Беше най-богатият човек в България. Няма Буров, няма Чапрашиков, дори Асен Николов не беше толкова богат. Няколко пъти тук съм виждал да идва Царя, за пари, разбира се. Анджело не контактуваше с всеки, идваха най-вече негови лични приятели – депутати, министри и нали ти казах – Царя и семейството му. Чест гост му бе Кирил, царският брат. За толкова години баща ми да е отишъл най-много два-три пъти на гости на Анжело. Абе, беше малко потаен, после изчезна и тази вила я подари ли, продаде ли я, нещо неясно се въртеше. По-късно комунистите я взеха и направиха приемна от нея.”  "Анжело Куюмджкйски - една легенда от Самоков"
Къщата на Анжело Куюмджийски в стил Баухаус, построена през 1936 година от арх. Станчо Беловски и Иван Данчов. През 1947 година я продава на американците и от тогава е резиденцията на американския посланик, ул. „Велико Търново“ № 18. За мое голямо съжаление, не можах да я снимам - изключително любезните полицаи от патрулната кола пред резиденцията учтиво ме помолиха да не снимам - било забранено. 

ШПИОНСКА ДЕЙНОСТ:
Не е ясно кога точно Куюмджийски емигрира в САЩ - посочват се различни години: 1939, 1940и и 1941... Твърди се, че преди да замине, успява да унищожи всички свои снимки. И до днес не е открита нито една. Прави си и пластична операция в Париж. 


Установява се в Ню Йорк и странно - веднага бива произведен в чин полковник от американското разузнаване!!!!!???? И в качеството си на такъв е включен в  американската делегация и присъства на срещата между Сталин, Рузвелт и Чърчил в Техеран, на която се обсъжда и развитието на света след края на войната. 

Според някои публикации Анжело Куюмджийски идва тайно в София и се среща с политици и държавници, както и със самия цар Борис, за да ги убеди да скъсат съюза си с Германия. 

И още нещо - според Константин Фичев много е вероятно именно Анжело да е вербувал Иван-Асен Георгиев да работи за американското разузнаване. 


Но не се натъкнах на достоверна информация за тези неща. 

Доверявам се главно на проф. д-р Йордан Баев, когото познавам от детските си години и въпреки, че не сме се виждали почти от тогава, вярвам, че е коректен изследовател. В статията си "Автентичната история на BGCONVOY: Първата тайна операция на ЦРУ в България", той пише: "Първата операция на американското разузнаване в България, назована „Мисията Джедуин“, с използване на влиятелния агент „К“, е проведена в периода декември 1943 - март 1944. Тя е водена от бившия военен аташе в София и Анкара майор Корнилиъс Джедуин, а главната фигура е бившият български банкер с връзки в дворцовите, стопанските, църковните и военните среди Анжел Куюмджийски. Той е натурализиран американски гражданин и получава чин полковник от армията на САЩ по предложение на ген. Донован предвид използването му в „Мисията Джедуин“ с основна цел сепаративни преговори с българското правителство за излизане на страната от войната. За разлика от директора на Робърт Колеж в Истанбул и бивш директор на Американския колеж в София Флойд Бляк, Куюмджийски никога не е бил на щатна длъжност в УСС и формално се води като временно нает по договор за изпълнение на конкретна задача. През януари 1944 двамата с майор Джедуин лично докладват на ген. Донован в Кайро за подготовката на операцията, а на 23 март Анжел Куюмджийски изпраща подробен доклад до директора на американското разузнаване относно проведените разговори с представителите на българското правителство" (24).

Дали е истина, не знаем, но се твърди, че Анжело Куюмджийски бил споделил: „Винаги съм се старал да помагам на България, но нашите политици са цървули и затова нищо не става...“

И ДАТАТА НА СМЪРТТА МУ НЕ Е ЯСНА:
Според едни умира в САЩ в 1953, според други - в 1968, а според трети- в средата на 70-те години... Оставя много имоти в България, но след 1989 така и никой не предявява претенции за тях, защото Ангжело Куюмджийски няма наследници...


Това е! До тук от мен по загадката Анжело Куюмджийски! Прегледах много публикации, изредени по-долу, но споменах много малко от съдържащото се в тях. Който се интересува, може да прочете повече в тях. 

Надявам се, че търсенето на истината за този български Крез и популяризирането на дейността му в полза на България ще продължи!

ВРЪЗКИ:
Книгата за самоковския евреин Анджело Куюмджийски претърпя второ допълнено издание
АнжелоКуюмджийски – една легенда
Невероятната житейска сага на един самоковец: Семкарчето милионер или възкръсващият евреин
Големият борсов играч
Райко Николов; Дипломат в Америка
Иван Бутовски. Анжело Куюмджийски опитал да спаси България от Втората световна война
ЛЕТНИ ЕКСПРЕСИИ – КУЛТУРНИ МАРШРУТИ 2017 – 2
На 11 август по обяд пристигнахме в гр. Самоков -

неделя, 12 януари 2020 г.

Дворецът "Врана"




През 2013 година посетих парка "Врана" за втори път в живота си. Първото ми посещение беше "нелегално" - беше в началото на деветдесетте, когато паркът беше затворен за посетители. С моя приятелка се разхождахме с децата из района и по нейна идея се промъкнахме под някакви широки тръби, служещи едва ли не като ограда, и се озовахме в сърцето на полузапустяла дива градина, но с ярки белези от някогашно великолепие. Успяхме да разгледаме парка и алпинеумите преди да ни види охраната и да ни изхвърли по живо по здраво.
Интересно:

  • Паркът на двореца Врана е защитена зона със статут на резерват и е музей на градинското и парковото изкуство;
  • Паркът е достоен образец на пейзажното парково и изкуство и по нищо не отстъпва на сродните паркове в другите европейски градове
  • във Врана е засаден първият червен дъб в България;
  • на територията на парка виреят 821 растителни вида, някога донасяни от цял свят от княз Фердинанд - запален ботаник, както и по-късно от сина му Борис Трети, който наследява страстта към ботаниката от баща си;
  • по-интесните видове в парка са секвоя гигантея, глициниите, лировото дърво, ликвидамбар, сепфонията, амурският люляк, а някога тук е царствала и - грамадната водна линия "Виктория реге";
  • в оранжерията най-видната забележителност е стогодишният филодендрон, но не е за подценяване и черната орхидея;
  • в Парка живеят към 100 вида птици и софиянци могат само тук да видят Голям ястреб;
  • обитатели на "Врана" са и много животни - язовци, лисици, диви котки, сърни, зайци, а някога е имало и малък зоокът с два слона, елени, камили, якове, блатни птици и фазани
  • Името на двореца е дадено от Княз Фердинанд, който е бил запален любител орнитолог. Решил да го кръсти на името на първата птица, която кацне на покрива му. Явило се цяло ято врани и така дворецът и паркът към него получили името си
Историята на "Врана" накратко:

На това място са съществували имения и чифлици още от римско и по-късно от османско време. Непосредствено преди Освобождението чифликът "Чардаклия" е владение на управителя на София - Осман Паша, а по-късно - на хаджи Боне Петров, съратник на Левски, който не могъл да се справи с дълговете си и чифликът бил продаден на търг на д-р Никола Странски, придворния аптекар, от когото княз Фердинанд I го купува през 1899.


През 1906 година по проект на архитект Г. Фингов е построена двуетажна вила.

Изграждането на двореца започва през 1909 г. Архитект е Никола Лазаров, участвал в проектирането на Софийския университет, Софийската окръжна палата и редица други известни сгради.

По време на Втората световна война съюзниците бомбардират двореца, където по това време живеела царица Йоанна с децата - Симеон и Мария Луиза. Укривали се в бункера, построен до двореца.

При комунизма "Врана" е бил на разположение на Политбюро на Комунистическата партия.

След краха на комунизма н.в. цар Симеон Втори и сестра му Мария Луиза Българска даряват двореца и парка на Столична община.


 Ето и малко снимки:





Музеят на София, 2015 г.

Доколкото си спомням, снимките са от откриването на Музея на София в съв великолепната сграда на Централната софийска баня.

Мисля, че това преустройство на банята в музей е кощунство и поредното доказателство, че нито умеем да си съхраняваме традициите, нито да си ценим постигнатото, нито прилагаме професионализъм и компетентност при съхраняването на културното ни наследство!




,