Блог на Валя и Марта за изкуство и вдъхновение: юни 2014

Матвей Вълев - още един сериозен творец, автор на първата българска радиопиеса, родоначалник на радиотеатъра в България, който е заклеймен от комунистическата власт и като следствие от това - забравен и непознат на следващите поколения. Ето какво пише Андрей Ташев в статията си за Матвей Вълев:

"Името на Матвей Вълев (1902-1944) е почти непознато на съвременния български читател. Личността и творчеството на този оригинален автор са слабо известни и на специалистите. Произведенията му не се преиздават, липсват и цялостни изследвания, които да определят мястото му в развоя на българската литература между двете световни войни. Единствената книга, посветена на живота и творчеството на Матвей Вълев, въпреки безспорните й достойнства, е издадена преди повече от четвърт век (Карастоянов 1982). В съвременните истории на литературата ни името му обикновено само бегло се споменава, и то с превес на любопитното и сензационното в биографията му за сметка на аналитичното вглеждане в творбите му." Андрей Ташев."Забравеният Матвей Вълев"

ВИЗИТКА:

Рождено име: Димитър Христов Вълев
Роден в Ямбол през 1902 година.
Започва да публикува през 20-те години на миналия век в различни периодични издания.
През 1930 г. заминава за 4 години в Бразилия при брат си. Много от творбите му са посветени на впечатленията му от живота в Бразилия.
През 1937 година участва в културната делегация в Югославия и в XVI конгрес на ПЕН-клуба в Прага.
През 1938 година в съавторство с Елисавета Багряна пише пиесата "Госпожата", и с нея се открива театралния сезон на Народния театър. Пиесата не е приета добре от критиката и постановката има само няколко представления.

През същата година с Ангел Каралийчев пише радиопиесата "Крилата помощ", която получава първа награда от Дирекцията на въздухоплаването. Пиесата е излъчена на 26 декември 1938 година от Радио Варна.

От 1938 работи в Радио София, където заедно с Н. Вапцаров създава радиотеатъра.

Матвей Вълев загива като доброволец във Втората световна война на 7 ноември 1944 г. Въпреки краткия си живот, оставя в наследство значително по обем творчество. Сътрудничел е на над 60 периодични издания. Заклеймен е от комунистите като заради "фашистката линия" в творчеството му и почти напълно забравен след комунистическия преврат.

Матвей Вълев е свързан с радиото не само с радиопиесата си, но и с интересните описания на първите години от развитието на радиото, публикувани през 1942 г. в списание "Сердика", които можем да прочетем на сайта на "Стара София".

Някои заглавия от богатото литературно наследство на Матвей Вълев: