Вчера, 5 април, се разходиме с приятели до Власинското езеро, бивше блато, намиращо се на 136 км от Трън. Времето беше хубаво, пътят - прекрасен (разбирай - добре маркиран, без дупки и чист), а движение - почти никакво.
Както се любувахме на езерото и тишината, в ляво от нас се появи курортно селище с красиви дървени къщи. Решихме, че ни се пие кафе.
Заведението беше почти празно ако не броим една маса с българи на горната тераса, а сервитьорът - засмян и чевръст старателно говореше на български. Предложи ни "Бабина душичка" като най-добрият сок на заведението, но аз не се съблазних и пих капучино, което беше много добро.
Ето и менюто:
Интериорът на заведението не е за подценяване с колона във формата на торнадо в една от залите.
Харесаха ни дървените мебели на заведението:
Поглед към езерото от терасата на заведението:
Малко по-нагоре по пътя - алпийски къщички - пусти, но наперени.
След около половин час каране по завоест планински хубав път попаднахме в Близкото градче, което ни омая с чистотата и красотата си. И многото цъфнали магнолии, красящи почти всеки двор:
По улица Югославенска се отправихме към центъра на градчето, в което най-хубавите обществени сгради бяха на училището и на общината.
Училището:
Общината:
Главната улица:
С магазинчетата:
Гълъбите:
После се разходихме и из другите улици и видяхме разни интересни неща:
Реката:
Която води към планината:
хубавите къщи:
Но - ние бързо огладняхме и също така бързо намерихме хубаво заведение:
С много хубава храна:
После пак се разходихме и възхитихме на къщите, дворчетата, добре поддържаните улици и красиво оформените брегове на рекичката:
И още хубави къщи:
Привечер започнахме обратното придвижване:
Минахме само покрай табелата за ждрелото на река Ерма и си казахме, че някой ден и натам ще отидем
и по дупките и фасадите вече не можехме да сбъркаме, че сме си у дома:
Някои от компанията напазаруваха доста, а аз си купих едно бурканче със сок от коприва. Оказа се, че е нещо като копривен мед: сладко, вкусно и на цвят - жълто-зелено. Доволна съм.
