Сините танцьорки, пастел върху хартия, 1897, Музей за изобразително изкуство А.С. Пушкин, Москва
Картината е създадена в късните години от живота на художника, когато зрението му е отслабнало и той започва да работи с големи цветни петна. Според някои специалисти по красотата на цветната хармония и композиция тази картина може да се счита за най-добрата от серията "балерини" Едуард Дега.
Кобалтовото синьо се използва от повече от 3 000 години за оцветяване на кобалтовото стъкло, на китайския порцелан и на прозорците на средновековните катедрали.
Бристолско кобалтово стъкло
Китайски порцелан в синьо и бяло, около 1335 г.
Китайски поцелан от династията Мин, 1368 - 1644 г.
Марта е майстор на рисуваните шишенца и бурканчета. Нейният подход е артистично-дизайнерски - прави проекта и после рисува като използва специални бои за стъкло. Резултатът винаги е повече от добър.
А пък Валя импровизира без да му мисли много много и използва акрилни бои:
Купихме две стари столчета Тунет за 60 лева. Ратанът беше изкорубен. В антикварния магазин ми казаха, че поставянето на нов ратан ще струва 200 лева. Тогава помолихме наш близък да сложи вместо ратана дървени седалки.
Купихме две стари столчета Тунет за 60 лева. Ратанът беше изкорубен. В антикварния магазин ми казаха, че поставянето на нов ратан ще струва 200 лева. Тогава помолихме наш близък да сложи вместо ратана дървени седалки.
Който е чувал, знае, че типичното за дзен градинките е, че се изграждат главно от камъни и пясък и имат богата символика.
Когато изграждам моите дзен градинки се съсредоточавам да ги направя хармонични и така - медитирам. След като постигна най-доброто за момента, ги развалям. Само снимките запазвам. Защото всичко е преходно, всичко се променя, всичко преминава в нещо друго.
Обичам пастелите. И сега се уча да рисувам с тях. Усвоявам пастелната техника със сухи и не толкова пастели. Ето моите учебни рисунки - някои са копия на картини, други са рисувани от снимки.
Тукан
Харесвам тази картина и затова вече я подарих на скъпа приятелка.
The Paracas peninsula, whose name means "sand falling like rain," is a rainless, inhospitable area of frequent sandstorms on the south coast of Peru. Its deserts have preserved fragile objects deposited in cemeteries some two thousand years ago. During excavations on the peninsula in the late 1920s, Peruvian archaeologists recovered more than four hundred textile-wrapped funerary bundles. Ceramic vessels attributable to the Paracas culture have been found on the peninsula and in the nearby Pisco, Ica, and Nasca valleys.