Обичам сините цветя
на младостта.
И сините морета,
които сега докосвам
само с мисъл.
И онова, което мърда,
вика, свети и бълбука.
Което спи и бърза,
пробива чернотата
с тънко острие.
И се разлиства
върху всяко разрушение.
Рада Александрова
Няма коментари:
Публикуване на коментар