За мнозина огромният черен котарак Бегемот на Булгаков е най-знаменитата котка в литературата. Аз лично се колебая между него и Чеширския котарак на Луис Карол, но това няма никакво значение.
Бегемот не е лесно да бъде характеризиран, защото е едновременно и бяс, и демон, и шут, и асистент на Воланд, пък отгоре на всичко е и майстор на преобразяването. Виждаме го ту като "грамаден като бор черен котарак с кавалерийски мустаци, ходещ на задните си лапи", ту "като нисък дебелак с прокъсано кепе" с "котешка муцуна".
На фасадата на ресторант Месоедофф, намиращ се на Андреевския хълм в Киев, недалече от музя на Булгаков се е намирала тази фигурка в чест на Бегемот на Булгаков. Днес ресторантът вече не съществува.
Корицата на англоезично издание на "Майстора и Маргарита"
Ето и откъса от книгата с прочутите думи на котарака, отправени към чекистите, дошли да арестуват "фокусниците":
"Този път ако не пълна, то поне известна сполука беше налице. Хората се пръснаха моментално из всички стаи и не намериха жива душа, но затова пък на масата в трапезарията откриха остатъци от явно току-що изоставена закуска, а в гостната върху камината, до кристална гарафа, се беше настанил огромен черен котарак. Той държеше в лапите си примус.
В пълно мълчание влезлите в гостната съзерцаваха твърде дълго този котарак.
— Нда… наистина, бива си го — прошепна един от дошлите.
— Не върша бели, никого не закачам, оправям си примуса — проговори котаракът, недружелюбно нацупен, — и освен това смятам за свой дълг да ви предупредя, че котаракът е древно и неприкосновено животно.
— Наистина — чиста работа! — прошепна един от влезлите, а друг каза високо и ясно:
— Я хайде, неприкосновен котарако вентролог, заповядай ей тук!
Копринената мрежа се разгърна и полетя, но хвърлилият я, за безкрайно учудване на всички, не улучи и закачи с нея само гарафата, която веднага се счупи със звън.
— Ремиз! — закрещя котаракът. — Ура! — остави примуса и измъкна иззад гърба си броунинг. В миг го насочи към застаналия най-близо до него, но още преди котаракът да успее да стреля, в ръцете на човека проблесна огън и едновременно с изстрела от маузера котаракът хвърли примуса, отърколи се от камината надолу с главата, падна на пода и изтърва броунинга.
— Край — каза със слаб глас котаракът и се просна омаломощен в кървавата локва, — отместете се за секунда, позволете ми да се простя със земята. О, приятелю мой Азазело — изстена котаракът, а кръвта му изтичаше, — къде си? — котаракът изви гаснещ поглед към вратата на трапезарията. — Ти не ми се притече на помощ в неравния бой, изостави нещастния Бегемот, предаде го за чаша наистина чудесен коняк! Е, нищо, нека смъртта ми тежи върху твоята съвест, а аз ти завещавам броунинга си…
— Мрежата, мрежата, мрежата — понесе се тревожен шепот около котарака. Но мрежата, дявол знае защо, се беше закачила в нечий джоб и не щя да се измъкне.
— Единственото, което може да спаси смъртно ранен котарак — изрече котаракът, — е глътка бензин — и като използва суматохата, той прилепи уста до кръглия отвор на примуса и засмука бензин. Кръвта веднага престана да шурти изпод горната му лява лапа. Котаракът рипна здрав и читав, грабна примуса под мишница, скочи с него пак върху камината, а оттам, раздирайки тапетите, се покатери по стената и след една-две секунди се намери високо над влезлите, яхнал металния корниз."
Връзки:
Михаил Булгаков. Майстора и Маргарита
