Историята на Родно радио и на Радио София в дати

1907

• според договор между българското и руското правителство до варненското село Франга започва работа първият български безжичен телеграф. Връзката между Варна и Севастопол се осъществява с апаратура, доставена от фирмата „Маркони“. 

1911

• През лятото на 1911 година на борда на крайцера „Надежда" започва да работи радиостанция. 

1912

• На 1 май 1912 година влиза в редовна експлоатация първата българска брегова радиостанция до село Франга.

1924     

• Първите радиоприемници се внасят у нас едва през 1924 година от френската компания „Радиола”.

1927

• приема се първият Закон за радиото у нас. С него се разрешава инсталирането на радиоприемници, срещу не много висока държавна такса. 

• Произведена е първата българска тактическа късовълнова радиостанция, разработена от инж. Георги Вълков за Българската армия. Произведена е от Инженерния отдел на Държавната военна Фабрика.

1929


Постъпва в Българската армия. Служи като инженер в I-а инженерна дружина, София (1928) и радиоинженер от електро-механичното отделение на Държавната военна фабрика, София (1932). Разработва късовълнова носима радиостанция за нуждите на Българската армия. Произведена е от Инженерния отдел на Държавната военна фабрика и е приета на въоръжение през 1927 г. под името БРК-1 „Цар Борис III“. Тя е първата тактическа радиостанция българско производство. Използва са в три модификации от 1927 г., 1932 г. и 1937 г. Под негово ръководство е разработена и приета на въоръжение през 1938 г. и радиостанцията БРК-8 „Княз Симеон Търновски“, модифицирана през 1941 г. И двете работят в честотния диапазон 1 500-3 000 khz.

Колектив ръководен от инж. Георги Вълков разработва прототип на 60 ватов радиопредавател за нуждите на създаващото се Радио София. Произведен е от Държавната военна фабрика и на 30 ноември 1930 г. за пръв път в ефира прозвучава Ало, ало, тук е радио София. С предавателя излъчва кооперация „Родно радио“.

• през втората половина на 1929 година, се слага началото на радиопредаванията. Това става с помощта на построен в Инженерната работилница в София от техника Георги Вълков 60-ватов радиопредавател. 
• Така през последната седмица на ноември столичани за първи път чуват българска реч в радиоефира. Те са посрещнати с думите „Ало, ало, тук е Радио София!”. Но по искане на държавата предаванията са преустановени, тъй като над тях липсвал контрол.

Началото на българското радиоразпръскване пък е поставено през декември 1929 г., когато думите "Ало, тук е Радио София" се излъчват с малък предавател, сглобен от български техници и инженери. През февруари следващата година се учредява кооперация "Родно радио", която започва да събира пари за построяване на нов предавател. От радиостудийния комплекс на ул. "Бенковски" през 1930 г. започват и редовните излъчвания на "Родно радио". От същото място по-късно се предава националната програма. Новият предавател на Радио София е тържествено открит на 25 март 1934 г. Първият щатен говорител е Петър Витанов. Преди него цялата програма се е правела от доброволци. Без да взимат пари, пред микрофона са заставали най-добрите български оперни певци, артисти, писатели, лекари, журналисти. 

1930

• Създава се Съюз на радиолюбителите в България „Родно радио”, които използват предавателя на първа инженерна дружина и започва излъчването на редовни предавания през юни 1930 година. Програмата била само няколко часа дневно и се състояла предимно от сказки. За съживяване и разведряване на обстановката в ефира се чувал гласът на някой певец или оркестър. Останалата музика пък се пускала от грамофонни плочи, откъдето звучат предимно народни песни. 

• Ентусиастите от „Родно радио” се помещавали в сграда на улица „Московска” № 19. Преди това там се помещавала банка.

1931

• На 31 октомври 1931 г. от голямата банкова зала е осъществено първото извънстудийно излъчване на "Родно радио" - на живо е предавано тържественото събрание на едноименната кооперация по повод Деня на народните будители.
• 
  

1934

На 24 март 1934 г. "Родно радио" е преименувано в Радио София.

през септември с радиопрограма се сдобиват и варненци. Официалното откриване е едва през декември, когато започват да се радват на всекидневни програми. През времето, когато няма варненска програма, се излъчва програмата на „Родно радио” от София, и то предавана по телефонна линия.

1935 

През януари цар Борис III подписва указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост. Така 25 януари става и се отбелязва като ден на БНР и начало на радио София, което остава единственото радио чак до края на 90-те години на миналия век. За ръководител на радио София е назначен Панайот Тодоров (Сирак Скитник).

1936
През май е поставено  началото на регионалното радио. Започват излъчване Радио Варна и Радио Стара Загора.

След окупирането на тогавашна Югославия от германските и българските войски към българските регионални радиостанции е включено и Радио Скопие.

1937

Радио София създава свой камерен оркестър с диригент Марин Големинов, който изпълнява сюити върху български народни песни, специално написани за него. 

В този период в програмата влизат с участие детските вокални групи на Сия Янакиева и на Парашкев Хаджиев - “Детска радост”.

Така постепенно почти всеки втори софиянец се сдобива с радиоприемник. Ето какво пише през 1942 година в списание „Сердика” Матвей Вълев за появата на радиото в София: „Неуверени в новото чудо, първите щастливци си набавяха малки и прости, но безобразно скъпи детекторни радиоприемници, висяха по цели дни със слушалки на ушите над тях и не можеха да ги проумеят. Първите приемници у нас дойдоха като стока, предназначена само за най-заможните. Бяха дни и години, в които всеки собственик на приемник посрещаше непрестанно гости, дошли "да слушат радио".

В края на 1930 година близо 2000 са онези граждани, които плащат в пощата такса, за да слушат радио. През 1941 година абонатите са вече много повече. Колко са обаче онези софиянци, които слушат „на черно” радио, не е ясно.

В края на 1941 година абонатите в София са близо 35 000, а в цялата област надхвърлят 40 000, която бройка е доста внушителна в сравнение с другите областни градове.

Близо 32% от всички български радиоабонати са софиянци.

През 1941 година радиоприемници в България имат предимно чиновниците. По данни на Матвей Вълев близо 39 000 са тези от тях, които са си купили радио. Тези със свободните професии са към 19 000, занаятчиите около 14.091, а земеделците едва 6000. Радио се слуша и в читалищата. Близо 8000 от тях имат радиоприемници в сградите си.

Наред с радиото софиянци се радват и на едно друго откритие. Първите грамофонни апарати се доставят в столицата от Глауер, представител на грамофонната фирма „Гласът на неговия господар". Цената на един грамофон е 60 лв., на плочите - 5-6 лв. Фирма „Пате Маркони" през 1904 година вече има свое представителство в София. Именно тогава те решават да запишат на плоча и български песни. Те викат от Плевен учителя по музика Димитър Попиванов, който по-късно става един от изтъкнатите ни оперни певци. Именно той е този, който изпълнява първата българска записана песен - „Майка Стояна люляла". Първата грамофонна плоча, произведена в България, се появява едва през 30-те години.

1938

• На 26 декември Радио Варна излъчва първата българска радиопиеса "Крилата помощ" от Матвей Вълев и Ангел Каралийчев. Това е и началото на радиотеатъра в България.

1960

• 3 март - създаден е Естраден оркестър на Българското радио и Българската телевизия. Негов пъв диригент е Емил Георгиев.
• 
  

1961

•  Оркестърът към Радио София е преименуван в Симфоничен оркестър на Българското радио и телевизия.
• През април  започват първите УКВ радиопредавания в България, чрез предавател, излъчващ в София на 67.28 MHz.

1962

• С постановление № 88 от 11 юли 1963 г. е създадено държавното предприятие „Радио и телевизия” към Министерство на съобщенията. То има за задача поддържането на всички радио- и телевизионни обекти в страната, развитие на покритието на страната с радио- и телевизионни програми и на радиорелейната мрежа.

1964

• 22 декември - създадена е Главна дирекция „Българска телевизия и радио” към Министерство на културата с Решение на Политбюро на ЦК на БКП „За по-нататъшно развитие на Българското радио и телевизия”. 

1990

• 06 март 1990 г. -Деветото обикновено Народно събрание приема решение за временния статут на Българската телевизия и Българското радио, съгласно което двете организации се обособяват като самостоятелни институции.

1991

• Приет е Закон за радиото и телевизията
• 24 март - "Българското Радио" е преименувано на "Българското Национално Радио".

1996

• 10 септември - обнародван е Закон за Радиото и телевизията (Държ. вестник бр. 77) според който Българското Национално Радио се определя като автономен информационен и културен институт.

1998

• Радио Пловдив става първото българско радио, излъчващо на живо по интернет.
• Стартира и 24-часовото излъчване на програма „Хоризонт” на живо по интернет, както и предаванията по интернет на „Радио България”.

Източници:

България 20 век
Българска реч се чува в ефира през ноември 1929 година

Арт Медия БГ
Радиото и телевизията са магия за цял живот
Чичко Филипов чете първите новини на масичка на Борис III

Пламен Братанов. Към някои моменти от историята на комуникационната инфраструктура в България.
Цветелина Стойкова. В зората на радиокомуникацията – или как възниква и се развива радиото като културен феномен