Из "Нощен дъжд", Народна култура
Подбор: Леда Милева, Николай Попов, 1980
Превод: Леда Милева, Николай Попов, Александър Шурбанов, 1980
Луис Макнийс (1907-1963) е роден в Белфаст в семейството на протестантски епископ. Участвува в групата на оксфордските леви поети. Заедно с Одън и Спендър отива в Испания по време на гражданската война. За разлика от "оксфордците", Макнийс е привърженик на необвързаната поезия. В голямата си част стиховете му са автобиографични. В продължение на много години е автор и продуцент в Би-Би-Си. Автор е на книгите: "Стихове" (1935), "Земята принуждава" (1938), "Есенен дневник" (1939), "Растение и фантом" (1941), "Дупки в небето" (1948) и на радиопиесата "Мрачната кула" (1947). Превел е "Агамемнон от Есхил" и "Фауст" от Гьоте.
Молитва преди рождението
Не съм роден все още. Чуйте ме.
Не позволявайте на плъх, на прилеп, на хищна белка
или на куц вампир да приближат до мене.
Не съм роден все още. Утешете ме.
От целия човешки род се плаша - боя се да не ме зазидат
в зид висок и с опиати силни да не ме опият,
с лъжи изкусни да не ме примамят,
на черни мъки да не ме подложат.
Не съм роден все още. Погрижете се
вода да има, за да ме люлее, трева за мене да расте,
дървета - за да ми приказват, и небеса - да пеят песни,
да има птици и бяла светлина, която да ме води.
Не съм роден все още. Но простете ми
за греховете, в мен които ще извърши някога светът,
за думите, за мислите и за натрапените ми предателства,
простете за живота, който ще убият
с моите ръце, и за смъртта.
Не съм роден все още. Подгответе ме
за ролите, които трябва да играя, за репликите, с които
трябва да отвръщам,
когато старци ще ме поучават, ще ме тормозят бюрократи,
ще ми се мръщят планини, любовници ще ми се смеят,
ще ме подканят на забава белите вълни или пусти-
нята - към гибел,
когато просяк ще отхвърля моя дар
и собствените ми деца ще ме проклинат.
Не съм роден все още. Чуйте ме.
Не пускайте човекът-звяр или човекът, който мисли, че е бог,
да приближат до мене.
Не съм роден все още. Изпълнете ме
със сила - да устоя на тези, които ще поискат
да пресушат човечността ми, да ме направят автомат,у
винт във някаква машина, предмет безличен, да
устоя, когато ще поискат на части да ме
раздробят или да почнат да ме духат
като трън нагоре и надолу, на-
горе и надолу, или като
вода, държана в ше-
па - да ме раз-
плискат.
Не ги оставяйте да ме превърнат в камък,
не ги оставяйте да ме разплискат.
Ако не можете да ме опазите -
убийте ме.
Подбор: Леда Милева, Николай Попов, 1980
Превод: Леда Милева, Николай Попов, Александър Шурбанов, 1980
Луис Макнийс (1907-1963) е роден в Белфаст в семейството на протестантски епископ. Участвува в групата на оксфордските леви поети. Заедно с Одън и Спендър отива в Испания по време на гражданската война. За разлика от "оксфордците", Макнийс е привърженик на необвързаната поезия. В голямата си част стиховете му са автобиографични. В продължение на много години е автор и продуцент в Би-Би-Си. Автор е на книгите: "Стихове" (1935), "Земята принуждава" (1938), "Есенен дневник" (1939), "Растение и фантом" (1941), "Дупки в небето" (1948) и на радиопиесата "Мрачната кула" (1947). Превел е "Агамемнон от Есхил" и "Фауст" от Гьоте.
Молитва преди рождениетоНе съм роден все още. Чуйте ме.
Не позволявайте на плъх, на прилеп, на хищна белка
или на куц вампир да приближат до мене.
Не съм роден все още. Утешете ме.
От целия човешки род се плаша - боя се да не ме зазидат
в зид висок и с опиати силни да не ме опият,
с лъжи изкусни да не ме примамят,
на черни мъки да не ме подложат.
Не съм роден все още. Погрижете се
вода да има, за да ме люлее, трева за мене да расте,
дървета - за да ми приказват, и небеса - да пеят песни,
да има птици и бяла светлина, която да ме води.
Не съм роден все още. Но простете ми
за греховете, в мен които ще извърши някога светът,
за думите, за мислите и за натрапените ми предателства,
простете за живота, който ще убият
с моите ръце, и за смъртта.
Не съм роден все още. Подгответе ме
за ролите, които трябва да играя, за репликите, с които
трябва да отвръщам,
когато старци ще ме поучават, ще ме тормозят бюрократи,
ще ми се мръщят планини, любовници ще ми се смеят,
ще ме подканят на забава белите вълни или пусти-
нята - към гибел,
когато просяк ще отхвърля моя дар
и собствените ми деца ще ме проклинат.
Не съм роден все още. Чуйте ме.
Не пускайте човекът-звяр или човекът, който мисли, че е бог,
да приближат до мене.
Не съм роден все още. Изпълнете ме
със сила - да устоя на тези, които ще поискат
да пресушат човечността ми, да ме направят автомат,у
винт във някаква машина, предмет безличен, да
устоя, когато ще поискат на части да ме
раздробят или да почнат да ме духат
като трън нагоре и надолу, на-
горе и надолу, или като
вода, държана в ше-
па - да ме раз-
плискат.
Не ги оставяйте да ме превърнат в камък,
не ги оставяйте да ме разплискат.
Ако не можете да ме опазите -
убийте ме.
